Успелите споделят

Петя Данева е създател на проекта “Академия на знанието” – занималня от нов тип, целяща да подкрепи не само родителите на деца, които предстои да влязат в училище, но и на ученици, които изпитват затруднения в училище. Академията е създадена в град Варна и Петя, която е учител, преминал и през програмата “Заедно в час”, започва да води уроците. Обученията включват игровизация, приказкотерапия и сръчноделстване – любими занимания на малки големи, чрез които малчуганите откриват талантите си. Петя включва също възможности за разнообразни занимания по интереси, летни и съботно-неделни програми, които да разширят възможностите за развитие пред децата. Петя желае занималнята да е достъпна и за деца и семейства, които нямат възможност да си позволят платени занимания, затова и предлага възможност те да са с намалена или изцяло покрита такса, като междувременно събира средства през благотворителност и дарения.

Разкажете ни повече за проекта „Академия на знанието“?

"Академия на знанието" е проект, по който работя от 3 години. Първоначално идеята бе да работя основно с деца, които нямат достъп до качествено образование поради социално-икономически, психологически или други проблеми. Постепенно обаче, основно поради финансовата устойчивост на проекта, бенефициентът “деца” се измени в посока на това, че се обучават и деца, които заплащат. Концепцията на Академията е децата да учат чрез преживяване и на принципа на конструктивизма да изграждат дълготрайно базови умения и компетенции, които според възможностите им, да развият до ниво енциклопедичност.

Кое ви вдъхнови да го създадете и развиете?

Дъщеря ми. Тя в момента е на 7 години. Докато търсех алтернативи, конкурентни детски градини и училища, в които да съм сигурна, че ще се чувства комфортно, мотивирана да учи и свободна да се развива, видях, че във Варна такива няма. Или не напълно. Затова реших да направя нещо както за нея, така и за други деца. Защото по-голямо богатство от тях няма. Не обичам нищо повече от децата!

Според вас какъв е ключът за успешната работа с деца?

Колкото и да е банално - любов. И много психология, чрез която да се съумее да се докосне на правилното място и в правилния момент конкретното детско сърчице.

Какви стъпки трябва да се предприемат, за да се подобри предучилищна подготовка у нас?

Първо, смятам, че проблемът е, че няма причинно-следствена връзка между предучилищната подготовка и първи клас. Полагат се основи с едни принципи и условия, а след това се очаква нещо съвсем различно от децата - още в този момент се загубва до голяма степен мотивацията за учене, защото децата просто не се справят. Пример - в детската градина се играе, малко се поучва, рисува се, прави се игра, учи се стихче или песничка, спи се, после се играе. Може да се въведат печатни букви, да се практикува тяхното изписване, но това не  е унитаризирано, а по усмотрение на преподавателите.

След това детето попада в среда, където от 08:00 до 17:00 трябва да се стои на един чин, да мълчи, да не може да ходи до тоалетна, когато му се ходи, а когато бие звънеца - да се моли да имат физическо, за да може малко да се разнообрази и да поиграе, ако няма нормативи за покриване. Очаква се и до средата на октомври детето да може да чете, защото според новата учебна програма, тогава започват текстовите задачи по математика. Има нужда от стандартизирана учебна програма и в училищата, и в детската градина, чрез която да се зачитат правата на децата да играят, да дишат въздух, да си повикат, да се нахранят и т.н., но и да се въведат методи на прогресивно образование, чрез които децата да учат през игри и така да бъдат подготвени за новата учебна програма.

Какъв съвет бихте дали на младите хора, които имат желание за кариера като учители или възпитатели?

Няма да ги лъжа - ако очакват работата като учител или възпитател да е свързана с половин работен ден, почивка през ваканциите и официалните празници и това е основната им мотивация да работят тази работа, да не я започват. Защото не е така. Половин ден работят с децата, да, но другата половина са длъжни да планират учебните си занятия, така че да обхванат всяко едно дете от класа - всяка година това се променя, да планират и проверяват тестове, да пишат анализи, да съставят стратегии - за дисциплина, за повишаване резултатите и т.н.

Почивните дни обикновено са национални и християнски празници, през които е хубаво отново да сме с децата неформално, извън училище. Остава лятната ваканция, която често минава в дежурства - в училище, стоейки и гледайки в една точка. Но работата с деца дава възможност да се променя живот, да участваш в тази промяна, да даваш зрение и слух за красивите и смислени неща в живота, да знаеш, че работиш повече от полицай или политик като патриот за ТВОЯТА, НАШАТА РОДИНА. Дава възможност да се учиш всеки ден на това как да бъдеш по-добър човек.

Разкажете ни за случай от практиката ви, който ви трогна?

Мога да изброя много. Мога смело да заявя, че нямам нетрогателна седмица. Най-много ме изненада една кампания, която просто споменах на децата - да съберем непотребните си шапки, шалове и ръкавици за деца от домове за сираци, мислейки, че едвам ще напълним една торба. Те обаче обикаляха из квартала, обадили се по роднини, организираха и непознати хора, и в крайна сметка за една седмица събрахме 15 чувала с такива неща. Добринката живее в тях, просто трябва да бъде лекичко побутната.

Какво ви мотивира да ставате сутрин с енергия?

Ставам всяка сутрин с енергия, защото знам, че ще се запозная с поредния, но изключителен сън с вълшебства, мила история за улично котенце, ще бъда прегръщана и гъделичкана до припадък и ще съм си у нас, на работното място.