Успелите споделят

Петя е толкова пъстра, че това дори прелива в очите й, които са с различен цвят. Умението й да рисува, е забележително, съвсем спокойно може да се нареди до едни от най-популярните творци в световен мащаб.

Шшт тихо, не искаме да си я даваме, не защото не желаем прослава, а защото нейното настроение е толкова пъстро и нейно си, сякаш естествено принадлежи на средата й, на семейството й и на Лиска. Имаме чувството, че се докосваме до дъга, която щедро сипе от цветовете си, които прескачат от илюстрацията в анимацията и се застопоряват в зашеметяващи татуси. Петя е един от най-известните татуисти, а като нейните татуировки други няма. Те са една уникална колония от анимационни герои. И ако българското анимационно кино губи от това, че не се възползва от таланта й, то рисуваните й персонажи имат възможността да живеят собствен живот "на гърба" на хиляди хора:)

Петя има заслужено отхапване от "Златната ябълка", където работи като аниматор известно време за проекта. Петя е свежа и... и действа като диня в лятна жега, не случайно около нея всичко е в динска му форма – обеци, чанти, обувки... ммм доприиска ли ви се да се разхладите, преди това прочете тези завладяващи редове:

Разкажи ни за себе си.

Казвам се Петя Евлогиева, от Монтана съм родом и скоро ще добавя още една свещичка на тортата - 35!
Женена съм за най-добрия ми приятел, детска любов и имаме 2 дъщерички - Гери на 14г., Йоана на 10г. В София имаме студио за татуировки.

Живеем в малка спретната къщурка с 2 счупени коли отпред, в семейната ни градинка и къщата всяка година “случайно” добавяме някое куче, коте, а защо не и 3 на веднъж (“те са сестрички, а аз имам сериозен проблем с развалянето на комплекти”). Идилия! 

Твоите татуси са уникати. Как успя да разчупиш стандартния облик на татуировките? 

Всеки носи своята уникалност и идентичност.

Когато правиш нещата от душа и сърце, те задължително стават твои си и истински.

Хората отстрани виждат тази уникалност, за теб, те са просто потребност да се изразиш.

Разкажи ни за твоята героиня Лиска. Тя намери и свое убежище на страницата на авторска книжка. Къде се разпространява изданието?

Лиска е чиста измишльотина (не й казвайте, тя е доста докачлива). Една оранжева пухкавелка, която ме навести една дъждовна юлска вечер на морето, когато всички похъркваха в завивките, а аз трепетно очаквах дали и утре ще вали.

Тя е аз, аз съм нея! Любов от пръв поглед бе това!

Лиска е по-непохватната, тромава, забавна част от мене. Тя е онова набръчкано коремче на плажа, което не искаш хората да видят. Тя е моето несъвършенно съвършенство!

Лиска е ”измий си ръцете”, “не облизвай лапите на котката, тя сама ще се почисти’, “как така знам от седмица, че днес е родителската среща", сигурна съм че се досещате, за какво говоря:)))

Книжките на Лиска вече са 3 - “Коледата на Лиска’, ”Изгубеният плаж” (заедно с Книги за смет 2017) и ”Буря, мартеници и няколко гръмотевици”.

Лиска е настанена в малко уютно щандче в нашето студио за татуировки.

Зад всеки успял творец стоят любими хора. Как участва твоето семейство в творческата подкрепа? 

Факт е, че по-творчески никога не съм била. Хората говорят за някакъв живот преди семейството и деца, за някаква “свобода”, аз такова не помня, но сега е вълшебно!

Не го заменям за нищо на света!
Едвам си измил след закуска и с последните следи от чай по дъното на чашката се отправяш към онова кътче в хола до печката, дето много си мечтаеш да наречеш ателие, но реално е стол и бюро.

Сузи вече топли стола ти, а Ути се топли на лаптопа. Гоня ги и сядам. Мръдвам със стола назад; “Извинявай Мая, че прегазих опашката ти” - а Мая (немска овчарка) - ”нали се разбрахме, че между стола ти и веларгометъра е моето място”. 

Вдъхновение, моля! Отварям скицника - “нямаше ли останали бели листа? Аха, на някой му трябваха за училище. Моливите ми вчера се вихреха с Йоана в кухнята по задачките от математиката” и докато откриеш това онова, изгониш отново котките и станеш само да спретнеш обяда...
На другия ден качваш произведението си в интернет. Първи коментар - “Боже, с каква лекота е нарисувано това”.

Не, с любов беше и откраднати моменти!

Участвала си в работата по анимационния сериал "Златната ябълка". Разкажи ни за емоцията да си част от този така значим български проект.

Това е мнооого тъжна тема за мен, защото напоследък нямам време и не успявам да работя по този най-любим мой проект.

Но винаги и завинаги това ще остане най-якото нещо, до което съм имала честта да се докосна. Но кой знае, може пак да се завърна!

Пред какви трудности е изправено българското анимационно кино? 

Това, хората да го разберат, да повярват и да видят, че това не са просто едни рисунки, зад това нещо стои човешки труд, лишения, емоции.

Това е вдъхновение и любов. Но все пак трябват и пари, за да се случи!

Съчетаваш често в творбите си и щрихи от българските традиции. Разкажи ни за силата на българското?

Да научиш децата си да обичат България, е като да ги възпиташ да обичат твоите родители, техните баби и дядовци. То им идва отвътре, просто ти трябва да им покажеш пътя на преклонението и благодарността. Това, че нас ни има, благодарение на тях.

Това че днес има изкуство, благодарение на нашите баби и мами, които са втъкали любовта си в плетивата и тъканите носии. Там, където има обич, възхита и преклонение, там се ражда вдъхновението. Житните класове, слънцето, планината и реката, това е животът и там е дъхът ни!
Когато научиш детето си на обич, му даваш всичко, защото там където е светло, тъмно не живее.
Там и аз по детски, откривам искрата, което ме припалва:)

Красивите ти рисунки приспиват децата в прекрасната поредица Ангелчета за заспиване. Има ли възможности за изява за българските илюстратори?

Когато Катето от изд. "Рибка" ми се обади, не съм сигурна, че дори я изслушах до края! Да! Да! Да! Сбъдната мечта. Суперкрасив, любим мой проект! Благодаря ти отново, Кате, за възможността да съм част от твоето вълшебно място:)

Всеки има място за изва. Просто хората намират удобно местенце и не им се приключенства.

Творецът е пътешественик, който нито знае къде и с колко ще замръкне, нито обещаното за утре - дали ще е там. Но не ги виня, просто не завиждайте на смелите хора, които се хвърлят в нови начинания, намерете своята любов. Както казва костенурката от Немо: "Ако те е страх, че ще му се случи нещо, то тогава как изобщо ще му се случи нещо”.

Учете децата ви да са смели и да вярват в себе си, и да търсят път, който сами да проправят!

Още ли обичаш диня?

Диня! Това съвършенно дебело, тромаво, търкалящо се съчетание на вкус, мирис и сладост. Най-голямата ми любов! Нямам идея кога и как се е случило, но това съм аз!

Благодаря ви! Прекрасно лято!!!