Успелите споделят

Петя Кертикова е водещ на новините по Bulgaria ON AIR и автор на рубриката "Завърналите се с Петя Кертикова", която се излъчва в сутрешния блок „България сутрин“ и среща зрителите с вдъхновяващи истории на българи, които са се върнали от чужбина в България. През годините рубриката получи редица положителни отзиви, дори получи признание от световноизвестната медия BBC, която я включи в свой материал относно борбата с демографската криза в България. 

Петя Кертикова има богат телевизионен опит. Завършила е „Телевизионна журналистика“ в Далас, САЩ, където започва и журналистическата си кариера. Преди да се присъедини към екипа на Bulgaria ON AIR, тя е водещ на емисията новини на BiT, първо от Чикаго, а от 2016 година и от българското студио на телевизията.

Заедно с любовта ѝ към телевизията другата страст на Петя е спортът. Тя е бивш професионален спортист по лека атлетика. Зад гърба си има множество златни медали, купи, грамоти. Била е кросист на България в продължение на няколко години, участвала е в младежка олимпиада в Италия през 2005 година, където печели 4-то място – най-доброто в отбора на България за тогава. Била е и шампион на България в поредни години в дисциплините 800 м, 1500 м и 3000 м гладко бягане. Срещата ни с нея е провокирана от това, че тя е един от хората в книгата "Хората, които променят България. Вдъхновение в 30 истории" (AMG Publishing, 2019) на автора Даниел Пенев. Ние се свързахме с Даниел и му предложихме да разкажем историите на хората от книгата - през нашата перспектива и за нашите читатели. 

Ти си един от хората, които са били "там", преди да се завърнат "тук". Какво ти донесе този опит и преход?

За тези близо 10 г., през които живеех в САЩ, се убедих, че не е лесно нито „там“, нито „тук“, но пък си заслужава всяко усилие и „там“, и „тук“. Времето на чужда земя ме научи на още по-голяма дисциплина, борбеност и вяра, че нещата могат да се променят към по-добро, ако хората искат това да се случи.

 „Дела трябват, а не думи“ е казал неслучайно Апостола на свободата Васил Левски. Нека тези думи станат верую на повече хора.

Как се роди идеята за рубриката "Завърналите се"? Трудно ли убеди телевизията да я реализира?

Винаги съм казвала, че не прибирането е важно, а оставането. Реших да остана в дома си и да работя в посока към оправяне на разградения ни „двор“. Казах си, че някой трябва да бъде "Гласът на емигрантите", проводник на доброто в родния ефир, на онези, другите новини, които често не намират място в подредбата за деня. За щастие, открих и телевизията, в която се стремим добрите новини да са част от емисиите, а именно Bulgaria ON AIR. 

Съвсем естествено беше и рубриката да продължи живота си в ефира точно на тази телевизия. Когато разказвам историите на героите си в „Завърналите се“, много често съпреживявам тези разкази. Само един емигрант разбира и пише болката на друг реалистично. Тези истории се разказват с душа. И им трябва душа, за да стигнат до хората и да останат във времето. В това вярват и двете ръководства на медиите, в които съм работила, откакто съм в България. Така вече четвърта година, „Завърналите се“ не само съществува, но и се развива и помага на онези, които имат нужда от тези истории.

Кои са любимите ти истории до момента?

Колкото и клиширано да звучи, не деля историите си. Влагам частица от себе си, когато ги представям на широката публика. Всеки един от героите ми има своята болка и е изминал нелек път. Уважавам силата, която прибиращите се имат, и още повече решителността им да променят за добро. На сградата на Народното събрание пише, че "Съединението прави силата".

Както казваше един от героите ми: "За жалост, засега липсват съединители". Искам аз да съм един от тези съединители.

А коя история предстои да бъде разказана и е интересна? 

Когато отменят извънредното положение, наложило се заради разпространението на коронавируса у нас, предстои да подновя пътуванията си из страната и отново да разказвам историите на прибиращите се.

Сега активно работя по историята на един треньор по футбол, който възпитава и тренира утрешното поколение спортисти, които се надявам да върнат славата на страната ни в този спорт. Интересното при него е, че е бил на обучение в школата на гранда Барселона, живял е в САЩ, но е избрал да преследва мечтите си на родна земя.

Вярваш ли, че медии, като uspelite.bg, и рубрики като твоята имат балансираща роля в медийната среда у нас, която е предимно негативна?

Когато стартирах поредицата в началото на 2017 г., не се обръщаше особено внимание на позитивното в ефира, а то беше буквално под носа ни. Това, което правим, е не само балансиращо, но и много важно във времената, в които живеем днес. Особено сега, когато светът е затворен до второ нареждане. Хората трябва да мислят критично, да поставят под съмнение всичко, което четат или слушат, да търсят и позитивните новини, защото ги има.

Неслучайно, който търси, намира. Не харесвам, като чуя, че всичко е негативно, че нищо не става в България, че всичко е загубено. Хората са изгубили вяра. И не е само задължение на младите да променят. На всички ни е. Позволено ни е да нехаем само тогава, когато сме два метра под земята. Всеки може да допринася, макар и за малка промяна, и да помага. Можем да сме полезни някому и да вдъхнем надежда, без дори да подозираме.

Какво би казала на младите хора, които са се насочили по пътя на журналиста?

Да бъдат преди всичко хора. Нашата професия е интересна, но и много отговорна. Нека знаят, че много често ще останат неразбрани и може би дори ще бъдат хулени. Трябва да бъдат честни и да не се отказват и пречупват под натиск. Да отстояват мнението си и да бъдат мислещи хора, и да бъдат особено внимателни при отразяване на инциденти и в трагични ситуации.

Опиши ни България на своите мечти.

Едно чисто място, в което хората живеят, а не просто съществуват, и ценят и пазят това, което им е дадено. Наш дълг е да опазим земята поне за децата си и да им завещаем нещо повече от объркан климат, боклуци в моретата и океаните, вируси и нехайство, които убиват и тяло, и душа. Искам да видя една правова България.