Свободни

Петьо Костадинов = спорт. И в интервюто по-долу ще разберете защо. Роден в Оряхово, завършва Националния военен университет във Велико Търново като първенец на випуска, а по-късно учи журналистика в Софийския университет, специалност „Телевизия“. Петьо е футболен агент с чието име са свързани трансферите на редица известни наши играчи като Ивайло Чочев, Димитър Евтимов, Димитър Митов, Стилян Петров, Димитър Бербатов, Мартин Петров Тошко Кирчуков и др.

Петьо е женен, има двама сина, а вече е и дядо. Освен за семейството, в сърцето му има място и за българския спорт. За него той е основен стълб на обществото ни и вярвам, че ще убеди и Вас в същото. Спортът като обединител. Спортът за здраве и тонус за всички - млади и възрастни. Спортът като продукт, като PR инструмент за България, защото националните успехи в спорта са самочувствие за народа. Защо е важно развитието на този сектор и какво (не) се случва с него в момента - прочетете в следващите редове.

Ясно е, че ще си говорим за спорт, но да започнем с това – на какъв етап се намира в момента развитието на спорта в България? Каква е настояващата ситуация?

С огромно съжаление следва да констатирам, че се намира в дълбоко хаотичен и невярно публично излъчващ етап. В лъжа. Не, не съм човек на отрицанието. Но отсъства воля за програма и нейното изпълнение. Само преди десeтинa дни женският ни национален волейболен отбор замина за Eвропейско първенство в Азербайджан и Грузия без лекар. След този детайл, в традиционен и извънредно успешен спорт за България, свалям националния флаг наполовина.

Не е тайна, че има упадък в редица спортове, които се практикуват по международни състезания и големи световни форуми, сякаш нямаме този заряд „както навремето“. Има ли начин (и надежда) това да се промени и какъв според теб е той?

Добрата новина е, че имаме Министерство, а не Комитет. Много добра новина. С малки изключения след Васил Иванов-Лучано, днес имаме крещяща нужда за постовете в това министерство да бъдат привлечени професионалисти, а не политически другари за заплата, от която ще се отчислява за партията и на които им е все едно дали някъде светът ще чуе българския химн и дали ще застане мирно пред българския национален трибагреник. Надежда винаги има. И тя е във волята за политика в спорта и мотивирани и отговорни кадри. Програми има. Повтарям – политика. Не политически популизъм.

Можеш ли да посочиш няколко добри практики, които можем да почерпим от страни с по-големи традиции в спорта от нас?

Не става дума за по-големи или по-малки традиции, а за национална отговорност. И към общественото здраве, и към високото спортно майсторство. Ще обърна въпроса ви. Големите какво взаимстваха от нашите традиции? Защото има некасови спортове, които обаче се вписват в характеристиката на отделните народи. Великият Алберто Томба например, бе карабинер. Държавата и нейната политика е намерила форма да му осигури заплата и условия за развитите. По традиция националните отбори на Германия по модерен петобой или биатлон са съставени от състезатели, които са сержанти и офицери в Бундесфера (армията). Да ви звучи познато? Да не говорим, че биатлонът е със сигурност най-успешният български зимен спорт. Включително на олимпиади. Пак казвам – политика. Не политически популизъм.

Да поговорим за спорта като начин на живот – спортува ли достатъчно българинът и как можем да бъдем стимулирани да се грижим по-добре за здравето си?

Тук съм по-голям оптимист. Българинът в големите административни центрове е значително по-активен, дори от старите времена. Особено по частен път се създадоха материални условия за това и не закъсня резултатът. Още повече високото психическо напрежение само дава решения на индивидите. Генерално проблемът е, че тази физическа активност е свързана със занимания, които в повечето случаи не можем да причислим към масовия спорт, който по традиция излъчва хората с особени заложби за високо спортно майсторства.

Става дума за платени центрове, а това вече е нещо различно и прави своите ограничения. И все пак, имаме импулс, който е добре дошъл за и без това изтерзаната и трудно дишаща система за здравно осигуряване на хората. Тези занимания помагат и оптимизират тежестите на Здравната каса. Но преди всичко, заради обстоятелствата, в известна степен и заради модата, а не поради правилно и отговорно политическо поведение.

Знаем, че любовта към спорта се възпитава от най-ранна детска възраст, но много деца не спортуват, все по-често наблюдаваме и наднормено тегло сред най-малките. Какво прави държавата по въпроса и какво можем да направим ние като общество? Какви според теб са механизмите за справяне с проблема?

Към този момент, по тази тема, държавата не прави буквално нищо. И това, повтарям се, не е нихилизъм. Факт. Физическата активност не е само физическото усилие, а културата и физическото възпитание. Наднорменото тегло не е проблем само на неспортуващите. Той е съществен и значим за общественото здраве, поради занижения, почти отсъстващ контрол върху храните, върху работата с образователната система, за да бъдат дадени знания за следствията от генно-модифицираните храни в съчетание с физическа уседналост и апатия. За опасностите. За формирането на култура, различна от активната и безупречно зомбираща рекламна машина на моделиращото консуматори всекидневие. Не съм очаквал, че ще го повторя толкова пъти в едно интервю. Но отново и отново става дума за политика. Политика за общественото здраве. И спортът, като неотменна част от нея. 

Масовият спорт трябва ли да се финансира от държавата и как можем да включим по-активно частния сектор в него, така че да има полза за всички?

Държавата настоятелно може да направи разчетите и да бъде активната страна. А какъв ще бъде балансът на финансовия ресурс по оста „държава-частни партньори“ е въпрос на обстоятелства. Може би е време да скъсаме с бърборенето. Големите играчи в икономиката по света планират десетилетия напред. Ние се упражняваме в говорене за саморегулиране. Чувал съм, че най-бързо ликвидните бизнеси са продажбата на наркотици и проституцията. Следва ли пазарът и законодателството да се саморегулират за по-добър ръст на икономиката?

Разбира се, че е въпрос на държавен регламент и стратегия. И нейна отговорност по обезпечаването. Ако са се появили след толкова време субектите, които да носят отговорност за утре. Ако са се фокусирали върху обществените си ангажименти и по-малко как да капитализират дадената им власт. Да, тя винаги е пари. И все пак...

Трябва ли да има целенасочена политика на държавно ниво за стимулиране на масовия спорт? Има ли такава в момента и прилага ли се тя на практика?

Въпросът предполага отговора по предходния въпрос. Накратко - категорично  да. Това е отговорност. И бъдеще.

Да завършим с нещо позитивно – обърни се директно към нашите читатели с послание за тяхното здраве и се опитай да ги насърчиш да спортуват по-активно.

Спортът създава неизбежно собствен ритъм. На организация и дишане. Не съм сигурен дали хората си дават сметка, че революциите всъщност идват в обществените отношения тогава, когато бъде загубено усещането за свободно дишане. Спортът ще ви направи със сигурност по-силни и по-уверени. А силните и уверени хора са свободни. Свободните не биха живели живота си за милостиня. Те са градивни. А България стене за такива потомци.

Ако материалът Ви е харесал, то можете да прочетете повече за Петьо в сайта на моята кауза svobodni.bg. 

Патрик Смитьойс