Защото избрах България

Пиер Канде е роден в Конго, но вече 20 години живее в България. Той вярва, че държавата не е от значение за този, който знае какво иска да постигне. Не смята себе си за специален заради успехите, които е постигнал. Осъзнато обаче се възползва от възможностите, които България му дава. На 5 септември 2017 Пиер ще подкрепи форума “Кариера в България. Защо не?”, а желанието му е да мотивира младите специалисти да изберат страната ни като място за реализация. В Интер Експо Център над 100 компании ще представят на завърнали се от чужбина български специалисти, че реализацията тук е възможна. Безплатна, но задължителна регистрация на форум “Кариера в България” може да направите на сайта на инициатива.

Личната история на Пиер Канде, в която той разказва защо е избрал България за мястото на реализация в професионален и личен план, започва с кратко обръщение към всички млади хора, които “трябва да гледат да се обогатяват бързо”:

Сега е моментът да се натрупва опит и да вярват в това, което правят, да имат цел и да бъдат отдадени, не да се разсейват, защото в момента много млади хора се разсейват. Трябва хората да вярват в това, което правят, и само тогава ще бъдат продуктивни.

На тази мъдрост Пиер се учи още на първото си работно място, където трябва да докаже, че е отдаден напълно.

Когато ме попита първият ми работодател какво мога да правя, аз му казах, че наистина мога да внеса разлика в тези неща, които те правят. Дадоха ми шанс и започнах. Тогава нямаше Googlе, в който да търсиш готови решения на въпросите, които имаш, а всичко трябваше да се измисли от самото начало.

Пиер Канде започва образованието си в Киншаса, Конго. Тогава той учи Електроника в Политехническия университет. Идва у нас на 23 години, точно през кризисната 1997 година. Пиер избира България, защото тогава страната ни е известна за чуждестранните студенти с високото качество на образованието и близостта си с Русия. Остава да учи в сегашния Технически университет в София, специалност Автоматизация, където прави началните стъпки в IT сектора.

Първата си работа в чужбина той дължи на преподавател от университета, който му препоръчва да започне в софтуерна компания, където работи с технологии за разпознаване на лицето на човек. Тогава той се учи да разпознава успеха в малките неща, да вижда възможностите и да ги използва. В тази компания Пиер разбира и какво е търпение. С търпение той успява да постига всяка цел.

Просто гоня, за да се развивам.

Днес Пиер работи като заместник-ръководител на отдела по R&D&Engineering в Софтуер Груп. Поканен лично от изпълнителния директор, Калин Радев, чужденецът-българин вижда възможност както да помогне на компанията с вече наученото, така и тя да му помогне да навлезе в нови сфери като например финансовата. Не съжалява за избора си да остане у нас, защото за него не е важно къде се намира, а какво иска да постигне. Знае, че иска да се занимава с IT, а за да го постигне няма значение къде е, може да е в България, във Филипините или в САЩ. "Човек трябва да успее на мястото, където се намира", смята Пиер.

Споделя, че много негови приятели и от Конго, и от България се местят някъде в чужбина, но всички се впечатляват колко много е израснал той в професионален план. Определя се за успешен в своята сфера и вярва в потенциала тук. Едно от най-важните предимства на страната ни според Пиер е, че чужденецът лесно може да се интегрира, което в Западна Европа е трудно начинание.

Тук, в България, имаш тази свобода. Ако можеш да убедиш работодателя, че си кадърен за определена позиция, нямаш ограничения.

Пиер работи и в Cisco, като бавно се изкачва по стълбичката - от старши програмист и архитект, до технически ръководител в отдел “WebEx” и става член на Патентната комисия на компанията. Тук той осъзнава колко е важно да работиш това, което на теб самия ти харесва. Не осъзнава колко е отдаден на работата, “защото си в динамиката и постоянно трябва да ръководиш хората и да ги напътстваш да се развиват”. Ако знаеш целта си, подготвен си и вярваш в резултатите, те ще почукат на вратата ти.

Именно в Cisco успехите за Пиер не закъсняват. Предложено му е място в компанията в САЩ, което той отказва. След дълго обмисляне, решава да остане, защото осъзнава, че преместването не е неговата цел. “Целта ми е да си върша моята работа.” Пиер не иска да се отказва от всичкия си труд през годините у нас:

Това, което правя в момента, е това, което бих правил навсякъде по света. Имам желание, визия и това, което съм постигнал, е плод от всички тези неща. Вярвам в сентенцията, че хората не планират да не успяват, а по-скоро не успяват да планират.

Сферата, в която Пиер работи, обаче е по-специфична. IT секторът е международен, което е предимство пред локалния пазар на други сектори, където само най-силният оцелява. Тук заплатите се докосват до възнаграждението в чужбина. “Понякога, когато си на определено ниво, е по-добре да работиш в България, отколкото в чужбина.” - така отговаря Пиер на примамливи предложения за работа в друга страна.

Според него успешен бизнес може да се създава в България. Ниските данъци дават плодородна почва за начинаещите предприемачи, но хората са главната причина човек да избере да се реализира у нас. “Моето усещане като говоря с хората е, че те са много добри и приятни. За мен България вече е дом,” но Пиер не спира дотук. “В България има също така дух, който е както на самите хора, така и на природата. Ако си някъде, където не можеш да се радваш на уикенд сред природата, няма как да се чувстваш добре.”

Започнахме разказа за Пиер Канде с обръщение към младите хора, за които има място в България. Ще завършим с обяснение защо един чужденец от далечната страна Конго намира пътя си до София.

За България вярвам, че е хубава страна. Има много неща, които виждам тук, които човек, живял цял живот в България, трудно може да види. Това е като да гледаш футболен мач и от едната страна да си зрител, а от друга да играеш в него. Когато човек играе футбол е уморен и не вижда всички неща, които са там, не вижда общата картина. А аз смятам, че успявам да ги виждам. Ключът към успеха е да вярваш силно в това, което правиш.

Автор: Тихомира Дончева