Успелите споделят

Емил Минчев е български писател и преводач, роден в град София. Завършил е Първа английска езикова гимназия и Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на книги, сред които 6 романа, 3 сборника с разкази и аудиосериал, като популярната му поредица за детектива-вълколак Бънк Ромеро включва 5 издадени книги и съвсем скоро предстои шестата му част. Всички те могат да бъдат намерени на сайта на Vision Books и в книжарниците. Емил е превел над 50 книги от английски език, включително класически произведения като „Баскервилското куче“ на Артър Конан Дойл, „Отнесени от вихъра“ на Маргарет Мичъл, „Великият Гетсби“ на Ф. Скот Фитцджералд и други. Също така е автор на детската книга „Митко и омагьосаната пещера“, вдъхновена от собственото му детство и един повратен момент в него - първата екскурзия без родителите му. Емил пише от дете и това определено си личи! Повече за него можете да прочетете в нашето интервю.

Емил, какво ви вдъхнови да създадете персонажа Бънк Ромеро?

Исках да създам литературен детектив с необикновени способности, който да не е типичното ченге от криминалните романи, с които съм израснал. Бънк не е претръпнал бабаит, циничен пияница или безпринципен женкар. Той искрено съчувства на хората, на които се опитва да помогне и съпреживява техните неволи. Освен това е изключителен детектив с почти непогрешим нюх.

А какво ви вдъхнови да напишете „Митко и омагьосаната пещера“, и има ли историята личен или специфичен символичен смисъл за вас?

Романът „Митко и омагьосаната пещера“ е вдъхновен от собственото ми детство и един повратен момент в него - първата ми екскурзия без родителите, когато в четвърти клас отидохме на зелено училище в една хижа в Рила. Така че в лицето на Митко описах самия себе си, поне такъв, какъвто бях на единайсет.

Имате солиден опит в преводите на книги. Кои книги и автори са повлияли най-силно на вашия стил и жанрови предпочитания? 

Несъмнено викторианските класики, които съм превеждал, са оказали най-сериозно влияние върху стила ми - „Дракула“ на Брам Стокър, „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“ на Робърт Луис Стивънсън и, разбира се, един от любимите ми романи, „Баскервилското куче“ на Артър Конан Дойл. Това, което ме вдъхновява в тези книги, е изящно описаната и типична за ерата мрачна атмосфера, както и някои от най-великите и запомнящи се литературни герои - граф Дракула, мистър Хайд и Шерлок Холмс.

Как протича един ваш ден като писател? Имате ли ритуали или навици, които изпълнявате, когато пишете? Какво ви вдъхновява?

Според мен ритуалите са неразделна част от писателската професия и един от начините да се преодолее пресъхването на музата.

Всяка сутрин ставам и си правя чаша зелен чай, а после сядам да пиша или да редактирам свой текст. До края на деня изпивам още няколко чаши кафе, кола или чай, и всеки път ритуалът с пиенето на кофеинова напитка (както и самият кофеин, разбира се) ме настройва да седна зад клавиатурата. Вдъхновението може да дойде отвсякъде - книги, филми, сериали, песни, истинския живот.

Какво според вас трябва да има една история, за да бъде наистина завладяваща и интересна за съвременния читател?

Според мен фабулата е най-важното нещо в една история - увлекателният и динамичен сюжет може да извини почти всичко. После идват умело обрисуваните персонажи и чак накрая - темата, ако има такава (тя в никакъв случай не е задължителна).

Смятате ли, че нарастващата популярност на дигиталните формати и аудиокнигите влияе по някакъв начин на избора на читателите в България и как се адаптирате към това?

Приветствам нарастващата популярност на електронните книги и особено на аудио книгите и сериалите, защото така още повече хора имат достъп до хубава литература.

В днешно време човек може да разполага с цяла една библиотека в джоба си и това е прекрасно.

Обожавам да слушам книги докато пътувам с автобуса, докато мия чинии, докато зяпам мач по телевизията и т. н. Едно време мъкнех пълна раница с книги, когато отивах на почивка, а сега е достатъчно просто да взема телефона си.

Какви са най-големите предизвикателства пред българските автори, творейки в жанровете фентъзи и научна фантастика?

Много българи все още са предубедени към жанровата литература. Струва ми се, че това е наследство от ерата на комунизма, когато само фантастиката се е ползвала с половинчато уважение. Разбира се, жанровата литература не е по вкуса на всеки, особено когато говорим за фентъзи и хорър, двата най-мразени жанра в България (първият се счита за детски, а другият се води несериозен и дори неморален). Прави ми впечатление, че напоследък все повече читатели преодоляват предубежденията си и посягат към жанрови книги.

Има ли персонаж от вашите книги, който е вдъхновен от реален човек или събитие?

Разбира се и то не един. Често създавам събирателни персонажи, които обединяват качествата (или недостатъците) на двама или трима мои познати.

С какво писането на киносценарий се различава от писането на книги?

Филмът е нещо много различно от книгата. Фокусът при сценария е върху историята и диалога, а изграждането на атмосферата обикновено се поверява на снимачния екип. Ритъмът е съвсем различен и при сценария трябва да се визуализира всяка сцена - необходимо е да прожектираш филма в главата си, докато пишеш.

Мислите ли, че преводите и писането вървят ръка за ръка и кое ви доставя по-голямо удоволствие? Предизвикателство ли е да си преводач на книги в днешно време?

Превеждането на книги е интерпретативно, а писането - творческо занимание. Определено творенето ми доставя по-голямо удоволствие, защото имам безкрайно повече свобода. Научил съм много техники и похвати, които използвам в писането, от превеждането на великолепни книги на гениални автори. Преводите също така ме научиха на дисциплина и трудова етика.

Да очакваме ли скоро нови проекти и бъдещи книги?

В края на тази година ще бъде публикувана книжна версия на моя аудио сериал „Светлосянка“, а през лятото на 2025 г. се очаква излизането на шестия последен роман за детектива Бънк Ромеро, „Мрак“. Подготвил съм и още няколко изненади догодина - втори сезон на „Светлосянка“ и може би нов сборник с разкази.

Какво послание ще оставите на читателите на Uspelite.bg?

Да четат книги и да експериментират с жанрове, автори, стилове и теми. Животът е кратък и според мен човек трябва да опита от всичко!

                                                                                                                 Снимки: Личен архив Емил Минчев