Интервюта

От няколко седмици човек, с име на елф, обикаля България и представя своята втора книга – „Оскар – Истории за един котарак“. Истории и за деца, и за техните родители. 

Представи ни се, кой е Ангалот Енминас? 

Аз съм от Русе. Завърших изобразително изкуство във Велико Търново, след което заминах за Испания с идеята да седя там една седмица, но се завърнах след осем години. 

Написал си книга. Как се казва, за какво става въпрос в нея?

Всъщност „Оскар – Истории за един котарак“ е втората ми книга. Преди три години излезе мой сборник с разкази на абсурда, който е изцяло направен на ръка – корицата е литографски отпечатък, листата са съшивани на ръка, шрифтът е създаден по моя почерк. А към всяка книга има CD с три аудиоразказа, четени от актьори като Симеон Владов, Китодар Тодоров, Леонид Йовчев.

Втората ми книга е по-различна. Тя съдържа четири кратки новели, които разказват историите на един дебеличък котарак и неговите приятели. 

По-скоро за децата ли е твоята творба, или по-скоро за техните родители?

Новелите ги писах като подаръци за моята любима, с която живеех в Испания. Тя обичаше котки, както и да ѝ чета. Като изключим няколко по-пикантни момента, книгата е подходяща за „деца“ на всякаква възраст. Особено е подходяща за четене на глас с любими хора!

Доколкото знам, книгата бе готова отдавна, но излиза чак сега на българския пазар. Какви трудности срещна по пътя на реализирането ѝ?

За мен като прохождащ автор създаването на книгата „Оскар...“ бе едно дълго пътуване по непознат път. За мое щастие, срещах хора, които ми помагаха. По характер съм такъв човек, че предпочитам да запомня цялото приключение с добрите моменти.

Но все пак тежките условия за разпространението на една книга в България носят някаква горчивина за прохождащите автори. За справка, в повечето страни на запад ДДС е много по-малък и за авторите остава по нещо (освен името).

Вярно ли е, че човек, който те познава от няколко минути, решава да те спонсорира, за да издадеш своята книга?

Питах доста заможни хора дали биха ме подкрепили някак за отпечатването на книгата. В последния момент се оказаха бедни. Или пък без котки? 

Наскоро съвсем случайно се заговорих с един германец, който живее в България. Аз го познавам от години, но той не можеше да си спомни аз кой съм. В крайна сметка просто постави пред мен плик с парите, без да иска от мен никаква гаранция. Хм, трябва да проверя дали този човек има котки.

Разкажи ни малко за персонажите в твоята история. Кой кой е и за какво се бори?

Тези дни правих няколко представяния и разказвах за героите в книгата. Установих едно нещо – не е важно поотделно кой кой е. Тази книга е писана с много любов. И като че ли най-важното е настроението, което тя носи. За разлика от разказите ми тук всичко е написано с много чувство за хумор.

В един момент дори си бях дал за цел всяка от страниците да ме кара да се усмихна. Ако напишех дори една страница, без да съм се развеселил, я преработвах. 

Все пак ти имаш ли си любим герой от книгата?

Всеобщ любимец се оказа не главният герой Оскар, а едно вечно пияно марабу – Наско Шемета. Той има завързана за него бутилка, която вечно пълни и пресушава. Може би затова не разбира кога става така, че се оказва в центъра на събитията. 

Ти си художник. Какво те вдъхнови като цяло да пишеш, и то толкова интересни истории?

Любопитството. Любопитството към всичко, което ме заобикаля и което по някакъв начин носи абсурдна нотка. Разсмиват ме проблемите. Разсмиват ме и тези, които вземат проблемите прекалено на сериозно. 

Каква е твоята програма, къде може хората да те видят, да си закупят книга?

Вече представих книгата в няколко града. Скоро предстои второ турне в южна България. Но най-лесно е във фейсбук. 

Ще се радвам на нови читатели и приятели. Стига да обичат котки и да обещаят да не изпиват алкохолеца на Наско Шемета!

Редактор на книгата на Ангалот Енминас е отговорният редактор на Uspelite.bg Васил Койнарев.