Плаче ми се от надежда!
"Скъпа Макс, С майка ти не можем да опишем надеждата, която ни даваш за нашето бъдеще".
С това изречение започва метафоричното обръщението на Марк Зукърбърг и жена му д-р Присила Чан към новороданата им дъщеричка.
Писмото е трогателно, емоционално и лично. То е изпълнено с толкова много любов, че ако достигне до някой изродясал член на Ислямска държава или Алкайда сигурно би преобърнал с главата надолу житейските му цели. Докато четеш на един дъх писмото съм сигурен, че ще настръхнеш, тупкането на сърцето ти ще учести, очите ти ще се напълнят с влага. А накрая ще си вдъхновен. Изпълнен с вяра.
Съди по действията, а не по словата!
Въпреки че е прекрасно написано обръщението на Марк, не художествения стил на писане е причината да се възхищаваме. Вчера Марк Зукърбърк и Присила Чан съобщиха, че ще дарят 99% ($45 милиарда) от акциите си във Facebook за разгръщане на човешкия потенциал и изграждане на равенство между всички хора. Само за сравнение: $45 млрд. са около 83 млрд. лева, точно колкото е и БВП на България. С други думи, това е най-голямото дарение правено някога.
Част от писмото на Марк и Присила:
Технологиите сами по себе си не могат да решават проблеми. Изграждането на по-добър свят започва с изграждането на силни и здрави общности.Има неща в живота, приятелю, които са по-големи от нас и ние сме задължени да ги уважаваме в знак на благодарност към късмета, който ни позволява да си поемем въздух точно в този момент.Децата имат най-добри възможности, когато могат да учат. А учат най-добре, когато са здрави.
Здравето започва от ранните години, когато имат любящо семейство, добра храна и стабилна и безопасна околна среда.
Телата и мислите на децата, минали през травматични преживявания, често не са толкова здрави. Проучвания са показали как физически промени в мозъка водят до по-ниска когнитивна способност.
Майка ти, Макс, е лекар и преподавател и лично се е сблъсквала с това.
Ако детството ти е болнаво, трудно ще разгърнеш пълния си потенциал.
Ако ти се налага да се чудиш дали ще имаш храна, или покрив над главата или да се тревожиш от насилие, или престъпност, тогава е трудно да постигнеш пълния си потенциал.
Ако те е страх, че ще попаднеш в затвора, а не в колежа, заради цвета на кожата си или че семейството ти ще бъде депортирано заради законовия ти статут, ако има опасност да станеш жертва на насилие заради религията, сексуалната си ориентация или своята полова идентичност, трудно ще постигнеш пълния си потенциал.
Нуждаем се от институции, разбиращи, че всичко това е свързано. Това е философията на новия тип училище, която майка ти разработва.
В партньорство с училището, здравните центрове, родителските групи и местните власти, както и като гарантираме, че всички деца са добре нахранени и получават нужните грижи, можем да започнем да подхождаме към тези свързани помежду си форми на неравенство. Само тогава заедно можем да даваме всекиму равни възможности.
Дълги години ще са нужни за разработването на този модел. Но това е поредният пример как развиването на човешкия потенциал и разпространяването на равенството са тясно свързани. Ако искаме да постигнем и двете неща, трябват ни на първо място включващи и здрави общности.