Успелите споделят

Пламен Бързев е на 31 години от Пловдив. Споделя, че по отношение на образованието едва ли е най-добрия пример за младежта - завършва семестриално Технически Университет - Варна, но и така не се дипломира. Съдбата му определя друга роля и той започва да се занимава с неща, които обича. Започва своят път в сферата на онлайн маркетинга със създаване на съдържание за Phone Arena, а след това започва работа в една от най-големите компании във Варна - 411 marketing. Там той за кратко време се издига до мениджърска позиция и има възможност да експериментира и да научи нови неща, които пък го отвеждат до сегашната му позиция на маркетинг мениджър в Design Connected. 

Kaжи ни как се озова на сегашната си позиция и в какво се състои твоята работа? 

Това се случи преди 6 месеца, когато извървях обратния път от Варна към родния ми Пловдив. С какво точно се занимавам е сложно да се каже. Най-общо организирам и планирам онлайн маркетинга на множество проекти. Това включва оптимизация за търсещи машини, платена реклама, социални кампании, копирайтинг, подобряване на конверсията на сайтове и много други.

Малко за компанията, тъй като бизнеса е странен - Design Connected е световен лидер в създаването на висококачествени 3d модели на мебели, които се използват от интериорни дизайнери и архитекти в цял свят. Готино е, че всичко това се прави изцяло от български екип.

Адски интересно и приятно предизвикателство е да се концентрираш върху един бранд и ниша, която има много особености и е силно повлияна от най-новите технологии. Има много за учене, което ми е много забавно (противно на очакваното от човек не завършил университет).

Kaто мениджър си имал възможност да ръководиш млади хора, които тепърва стартират своя кариерен път. Кои са най-честите грешки, които те допускат и какъв съвет би им дал?

Ох, мениджърството. Много пъти съм казвал, че цял живот се стремях да не ръководя хора, но накрая все до това се стигаше. Аз съм тежък интроверт и да менажирам екип значи постоянно да съм извън зоната ми на комфорт. По някаква причина повечето хора си смятат, че се справям доста добре. Не ги разбирам.

Най-често срещаната грешка им е, че са попаднали в мой екип (смее се).

Сега сериозно. Младостта е чудесно нещо, но за да успееш в дадена сфера е нужно търпение, а то често липсва. Крачката между амбиция и арогантност е много малка. Случвало се е хора, които съм обучавал на третия месец от работата си да решат, че вече са готови да са шефове на маркетинга на Adidas.

Лошото е, че ако твърде много се натискаш да се издигнеш, предостави ти се шанс и го издъниш, после става сложно, а и влияе зле на самочувствието. Съветът ми е да са по-търпеливи и да вземат всичко възможно преди да направят стъпка.

Друг често срещан проблем, който отдавам като цяло на образователната ни система и народопсихология е липсата на чувство за екипна работа. Всеки си е единица, много малко са готови да се жертват за общото благо или да се втурнат да помагат без предварителна инструкция. В днешно време, особено в ИТ средите това пречи много на работния процес.

Като цяло съветът ми към всеки, който сега почва да работи е да бъде готин към другите и да приема всичко (дори негативното) като нужен опит, който ще е полезен някой ден. Учудващо, за мен, се оказа, че животът не свършвал на 30 години и всички допуснати грешки в един момент се оказват нужни.

Бил си лектор на няколко формата, чиято основна аудитория са студенти, ученици и младежи, които едва са започнали своето професионално развитие. Какви са впечатленията ти от срещите с тези млади хора?

Искам да си призная, че лекциите пред младежи са ми много любими. Като говориш пред колеги от бизнеса, знаеш, че те в 93.7% от случаите знаят сходни неща и имат изградено мнение. Трудно можеш да ги научиш на нещо или да предизвикаш реакция.

Сред студентите е друго. Виждаш, че някои от тях излизат с идеи в главата или се надъхват от чутото. Моята цел като лектор е, ако не друго поне да ги развеселя и да покажа, че една презентация не трябва да е строга и скучна. Повечето пъти се смеят на абсурдния ми хумор, надявам се не само от уважение.

През последните 2 години съм изключително приятно изненадан с какви млади хора се запознах. Имат амбиция и представа с какво им се занимава - нещо, което аз на техните години не притежавах. Доста будни младежи са се навъдили.

Хубава тенденция е, че бизнесът взе да се включва в университетските дейности и така младите могат да се докоснат до истинските неща. Трябва още много работа в тази насока, защото нашето образование има за цел само да те научи да се справяш с проблеми. Реално полезни знания се получават малко, но пък научаваш как с различни методи можеш да прескочиш безумни изпити.

Мнението ми е доста субективно, но се радвам колко надъхани младежи има и се надявам голяма част да се задържат в България.

Ако сега тепърва излизаше от университета с диплома в ръка щеше ли отново да се насочиш към същата кариера и защо?

Ей това е страшен въпрос. Ако излезна от университет с диплома за инженер какво ли щях да направя? Хммммм…

Най-вероятно пак бих се насочил към маркетинга. Смята, че всеки трябва да използва личните си качества на максимум, а на мен енергетиката хич не ми е в кръвта.

Тайно искам някой ден да стана писател, но това ще да е когато стана истински успял и мога да се оттегля на частен остров в близост до Южна Америка. С други думи - очаквайте първият ми роман след около 3 години.

Според теб на какво трябва да наблегнат младите хора, за да имат за успешна реализация в Родината?

Първо, трябва да инвестират колкото се може повече в себе си - един чужд език е абсолютен минимум, за компютърна грамотност няма какво да говорим, а и силно препоръчвам поне лека идея от програмиране. С каквото и да се занимава човек, винаги е добре да знае, че даден процес може да се автоматизира и да му се улесни живота. Дори да не си кодираш сам (аз лично не мога), знанието, че е възможно, е изключително полезно.

Другото много важно нещо са връзките с хора. Не, защото в България цари шуробаджанащина (което си е до някъде вярно) - просто без познанства е адски трудно. Това е вярно в целия свят. Хората са много по-склонни да се доверят на някой на базата на препоръка от познат, от колкото на голо предложение под формата на CV.

Важното е да изградиш себе си така, че да си материал подходящ за препоръчване. Аз лично, никога не бих предложил човек, който не съм сигурен, че ще свърши работа, защото това ще се отрази на мен.

Съвет, който мога да дам е не само да се ходи на конференции, лекции и подобни събития, но и да се участва активно в тъй наречения “networking”. Забелязал съм, че повечето хора смятат, че след като са изслушали лекцията, работата е свършена и е време да си ходят. Истината е, че полезните неща се чуват на чаша вино в последствие.

Да го кажа по-просто - готино е да си важен, но по-важно е да си готин.

Ако хванеш златната рибка какви три желания би имал за по-добра България?

Тя България си е добре. Такава природа, такова разнообразие, такаво културно наследство. Мечта. Това, което трябва да се промени са най-вече хората или по-скоро психиката им. Ето три предложения за промени:

1. Самочувствието - имаме много неща, с които да се гордеем, но ние сме решили, че са незначителни. В Западна Европа ти продават всеки камък с повече от 10 години история за нещо космическо, ние тънем в находки и не ги промотираме по никакъв начин.
2. Копирането на чуждото - хич не съм OK с това, че взимаме всяка простотия от Америка и успяваме даже да я надградим. Бих се радвал, ако България е известна като страната без Big Brother, без Jersey Shore алтернатива (вероято трябва да се казва “Плажът на Аспарухово”) и т.н. Трябва да си имаме наша уникалност, а не извратена копираност.
3. Завистта - мисля, че ако спрем да гледаме съседа и да си седнем на задниците може реално да постигнем повече. Обикновено, гледайки от страни стигаме до грешни изводи и само си хабим нервите.

Какво би посъветвал младите българи, за да станат млади успели българи?

Вижте света, но стойте в България. Взимайте премислено рисковани решения - ако не сте на 80-90% сигурни, че ще успеете да се реализирате в чужбина по-добре не отивайте.

Хубавото на България е, че е малка, леко забутана и не много разработена в много отношения. С много работа, малко късмет и помощ от приятели всеки може да остави дълбока следа в подобно неразорано място.

Все си мисля, че да си успял значи да си променил живота си и този на още няколко човека към по-добро. Какво по-хубаво да го направиш в родината си, където са всичките ти приятели, за да празнувате заедно постиженията.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.