Успелите споделят

Пламен Иванчев, когото представихме наскоро в рубриката ни Доброто от деня, е млад мъж, който живее в столицата, работи във фирма. Дотук нищо необичайно, но... носталгията го връща обратно в родното му село Караисен, близо до град Павликени. Точно тази носталгия и любов към родното го карат да поеме инициативата да възстанови селото и да му вдъхне нов живот. Неговата цел е да даде шанс на младите да се влючат в различни спортни активности, да посещават културни събития и да имат разнообразно ежедневие. Всичко това струва на Пламен 2 години усилен труд, много нерви и безсънни нощи, но споделя, че накрая всичко си е заслужавало. Повече за тази инициатива научете от самия него.

Разкажете ни накратко за себе си?

Казвам се Пламен Иванчев, на 34 г. от София. Обичам да пътувам из България и да се наслаждавам на нашето културно, историческо и природно наследство. Другите ми хобита са фотография и капоейра. А любимото ми село Караисен е наследство, минало и любов... и бъдеще в моите очи.

Работите в маркетингова компания, но решавате да я напуснете и да се върнете на село. Какво ви накара да предприемете тази стъпка?

Тази работа я работя и в момента. Харесва ми и не възнамерявам да я напускам. Работих 4 г. в институцията на националния омбудмсман, а преди това и в други държавни администрации. Напуснах държавния сектор и рискувах много, за да имам повече възможност да работя дистанционно. Това се случи за кратък период от време и тъй като фирмата се разшири, отново работя в офис, но с малко по-гъвкаво работно време.

Връщате се в родното си село Караисен и започвате да го възстановявате. Носталгията по спомените или любовта към родното ви подтикна към тази стъпка?

Посещавам Караисен колкото мога повече, въпреки че не е близко до София. Любовта към селото ме води, която до известна степен е свързана с вълшебните детски години, но и с надеждата, че сегашните деца в селото могат да имат малко по-хубаво и различно детство с малко повече активност от всички.

Ремонтирате физкултурния салон, правите театър, организирате различни събития. Какво усещане изпитвате, когато виждате какво сте изградил сам?

Изпитвам удовлетворение и наслада, освен затруднения и проблеми. Засега ми носи повече наслада. Времето и действията ще покажат.

През какви етапи преминахте и колко време ви отне ремонтирането?

Етапите бяха много и различни, но нито един не ми попречи. Почистване на салона и привеждане в приветлив вид за кампания по набиране на средства. В чуждестранни сайтове не се получи. Иначе постоянна комуникация с читалище, кмет, "Сдружение 1% промяна", което осигури средствата. Писма, опити, търсене, четене. От друга страна - недоверие, неразбиране, дори съжаление от местните. Иначе ми коства страшно много лично време, енергия, сън, нерви, ресурси и други. Ремонтирането отне реално 1 месец и то с помощта от местен майстор, но подготовката и организацията отнеха 3 - 4 месеца.

Какви трудности срещнахте през годините, докато придавахте нов облик на селото? Как ги преодоляхте?

Нов облик мисля, че няма, тъй като селото е живо и има своите дейци и самодейци. Годините засега са 2.

Вярата в доброто и любовта към корените ли ще помогне да съхраним наследството си?

Мисля че да, определено. Дърво без корен изсъхва, а народ, който не помни миналото си, е обречен да го изживее отново. Тази "линия" според мен е водеща и за да оцелеем и продължим конструктивно напред, а не на автопилот, това мислене е жизнено необходимо.

Какво за вас е България?

България, от една страна, за мен е едно блато, в което сме всички, но тя е и много повече. Родно място, прекрасно кътче с уникални сами по себе си природа, традиции и култура. Просто смятам, че трябва да се огледаме и взрем малко повече с какво всъщност разполагаме. Да го оценим и да се постараем да го опазим и занапред.