От сърце

Коледа… сняг, смях, ръчно приготвени сладки, гозбите на баба, елхата, коледните лампички, деца тичат около масата, адреналин преминава през телата им на равни интервали заради вълнението от подаръците, които дядо Коледа им е донесъл. Завиждам им.

Порасналите деца вече не вярват в Дядо Коледа и техните подаръците не предизвикват подобно вълнение. С годините си мислех, че емоцията от празниците ще намалява, докато напълно не се стопи като последния сняг през март.

После виждам двойка възрастни хора да се разхожда по украсените улици на столицата. Смеят се и си мисля, че може би и те изпитват топлината в душите, която минусовите температури няма да убие. Вероятно и тази година ще минем без сняг, но празниците ще бъдат светли и радостни като всеки друг път, защото коледният дух не се повлиява от външните стимули. Достатъчно му е да намери една топла душа, да пусне корени в нея и да прекара цял един месец в благоприятна среда.

А ако душата култивира доброта в себе си, тогава няма лимит на чудесата, които могат да се случат в най-светлия месец от всички.

Когато снегът се бави или когато навали, но бързо се стопява, защото градусите рязко са се покачили, както се случва в последните две години в България, разбираш, че празникът наближава… по изпразващата се банкова сметка.

Не, шегувам се. Има нещо много по-специално – онзи странен и почти свръхестествен блясък, който се появява в очите на българина. Защото, независимо от случващото се покрай нас, независимо от личната ти болка, по това време на годината можеш да се усмихнеш без повод. Да подаряваш без да очакваш да ти подарят - това е любов. Добротата върви ръка за ръка с нея.

Не ставаме ли малко по-добри с идването на светлия празник? Може да не си достатъчно набожен, може да не разбираш библията и написаното в нея, но усещането да дадеш нещо от себе си е много ясно.  

Дядо Коледа може би вече не е това, което беше за теб, когато ходеше прав под масата и тичаше около елхата без да се умориш. Но добрият старец носи послание, което е предал на родителите ти, които тичат по магазините, за да доставят мечтания подарък. Това послание заживява и в теб през годините. То е, че добрината е жива. И може би ще разберем, че материалното не е толкова важно.

Може би ще намерим друг начин да дарим радост: като купим вечеря за бездомен, да спасим болно котенце на улицата или да помогнем на възрастна дама да пресече. Можем по-често да отстъпваме мястото си в автобуса на хора, които се нуждаят от него, повече от нас. Може да посрещаме близките си вечер с аромата на домашно приготвена гозба. И колкото повече го правим, толкова повече ще разберем, че това донася доволно количество радост и за нас.

Да, по празниците ставаме осезаемо по-добри. Защото, когато се съберем всички около масата и вдигнем наздравица за това, че сме заедно и сме здрави, събуждаме любовта в сърцата си, която задрямва от време на време.

Но най-добрите ще запазят това усещане и през новата година. Не е нужно коледният дух да се изчерпва с празника. Особено когато той се съдържа в широките усмивки, вдъхновението, любовта и добротата, които живеят сред нас и в нас. Бъдете добри, българи! И весели празници!