От сърце

- Може ли да те питам нещо да ме посъветваш?

13 годишната ми сестра задава на пръв поглед нормален въпрос в месинджър и аз изпадам в паника. Какво ще ме пита? Ще мога ли да отговоря (правилно)? Гледам как балончето, че пише се мърда и чувствам, че изпадам в ужас.

- Да, естествено.

Аз и сестра ми имаме голяма разлика във възрастта – 14 години. Никога не сме живели заедно и следователно не сме толкова близки, колкото би ми се искало. 14 години могат да бъдат пропаст. Ако им позволиш.

Знам основните неща за нея – в кое училище учи, какви оценки изкарва, кои предмети харесва, какво я затруднява, коя е най-добрата й приятелка, къде иска да кандидатства, какви книги чете, каква музика слуша, какви филми обича. Все едно е попълнила лексикон в главата ми и аз съм го научила наизуст. Но осъзнавам колко е трудно и променливо всичко на тази възраст. Колко сложен (и най-вече емоционален) започва да ти се струва животът. Колко драматично преживяваш нещата. И знам, че да имам базови познания не е достатъчно. Трябва да познавам нея. И всекидневно да наваксвам пропуските си.

13 години не е лесна възраст. Добрата новина (за нея) е, че аз съм леко вдетинена и се интересувам от анимации и най-общо казано от детски работи. Но това беше плюс, когато тя беше по-малка. А вече не е дете.

(Тук за няколко секунди губя фокус. Как така не е дете?! Пиша го, но не го разбирам. Какво е тогава? И възрастна не е. Тя е тийнейджърка. Тази специална категория, която те кара да се чувстваш възможно най-НЕспециално. Колегата Хинков е прав, че пиша женски материали.)

От каквото и да се интересува и аз ще се интересувам. Това е да си КАКА. Ако трябва да науча кой е Емил Конрад или коя е Зоела (spoiler alert: влогъри са, което е като блогър, но с "в"...предполагам), отварям търсачка и проверявам. Ако й харесва новата песен на Криско или Гери-Никол, няма да тръгна да й обяснявам, че това е некачествена музика (добре де, може би ще си извъртя шумно очите...или не). Ако иска да чете „Вината в нашите звезди” или „Здрач”, няма да чуе от мен, че това е посредствена литература. И няма да я насоча в „правилната” посока (може би все пак ще "подхвърля" няколко заглавия). Защото да си на 13 е достатъчно трудно и без всеки да ти казва какъв трябва да бъдеш.

Децата в тийнейдърска възраст (а и във всяка възраст) имат нужда от подкрепа и разбиране. Не искат да им даваш наклон на плоскостта. Или да им натрапваш мнението си. Имат нужда сами да разберат какво искат. Какво ги вълнува. Какво им харесва. Вкусовете се променят. И преди да започнем да си скубем косата, защото сестра/племенницата/братовчедка/дъщеря ни слуша One direction и гледа The vampire diaries, нека си спомним какви сме били ние на тези години.

(оставям малко празно място за рефлектиране и ретроспекция)

И ако същата си направи розов кичур, хубаво е да помним, че това не е краят на света. Естествено е да поставяме граници и да държим твърди позиции по важните въпроси-  алкохол, наркотици, цигари, секс, но нека бъдем достатъчно информирани и не им разправяме за „хилядите хора умрели от свръх доза марихуана”. Ако не бъдем крайни, има огромен шанс и те да не бъдат. Нали в крайна сметка истината е някъде по средата и ключът е в баланса.

P.S. Въпросът не беше толкова инфарктен. Надявам се да съм дала правилен съвет (стискам палци и на краката).