Култура

Нощ на литературата е може би най-любимото ми книжно събитие. Тази година беше четвъртата ми обиколка и нямам търпение да дойде следващата! Освен в София едновременно се чете в десетки европейски градове. В България се провежда в още цели 13 града.

Форматът е страхотен - на всеки половин час известни личности, преводачи, писатели, актьори четат откъси от книги на европейски автори. Това се случва едновременно навсякъде в т.нар. читателски гнезда. Читателските гнезда могат да бъдат най-различни (и все интересни!) места - от барове и кафенета, през магазини и студиа, до културни центрове, театри, споделени работни пространства, тавани и мазета. Нощ на литературата е както чудесен начин да се запознаеш с различни автори и произведения, така и възможност да преоткриеш града, в който се провежда.

Как се превърнах(ме) в "Карирания нинджа"

Моята четвърта Нощ на литературата започна от бар "Абордаж" и "Карираният нинджа" на Андерс Матесен. Всяко читателско гнездо представя различна държава - в случая това беше Дания. Тази книга беше част от т.нар. "тийн маршрут" (тази година имаше и такъв), но всъщност всеки може да обикаля на какъвто принцип си избере. Откъс от историята на 13-годишния Аске и неговата говореща кукла нинджа беше прочетен от Петър Русев, който се справи страхотно с ролята си на четец, и действително почувствахме (не)приятностите, в които карираният нинджа успя да забърка Аске.

Всяко четене продължава около 15 минути и следва най-забавната част - препускаш към следващото място! Тук е моментът да споделя, че за трета поредна година обикалях софийските улици с Мимето, която е доста по-добре ориентирана от мен - хубаво е да имаш такава компания! Тази година и самите читателски гнезда бяха много близо едно до друго, а картата след това може да се използва за подвързия на книга. Навсякъде винаги има и големи плакати, и доброволци, така че човек лесно се оправя, дори да търси някое по-закътано място.

И така стигаме до...

Завъртането на "Рулетка"

Продължихме към French 75 - бар, който веднага си набелязахме за бъдещо пиене на коктейли. Четенето беше на долния етаж, а това беше гнездото на Европейската комисия. Романът "Рулетка" на Лада Жиго представя Хърватия и е печелил Европейската награда за литература. Мрачната история на пристрастен към хазарта войник прочете Васил Дуев и това определено беше най-отдаденото четене за вечерта - все едно персонажът беше писан за него. Интересът на всички беше прикован, обстановката се нажежи, рулетката се завъртя и се оказахме в друго време и на друго място - следвоенна Хърватия. Минутите минаха неусетно и беше време да продължим към гнездо № 3, където ни очакваха...

"Книгите, които погълнаха баща ми"

Озовахме се в Playsense - магазин за детски дървени играчки. "Долетяхме" в читателското гнездо на Португалия и това беше книгата, която исках да чуя от самото начало. Сони Бохосян, която четеше откъса, дори ни прочете заглавието на португалски, което беше доста интересно (и звучно!). 12-годишният Елиса научава истината за баща си, за когото доскоро е мислел, че е починал от инфаркт - оказва се, че Вивалдо Бонфим е бил погълнат от книга. Вивалдо всъщност е бил обсебен от книгите и Елиса получава ключа от библиотеката му за рождения си ден. Дали ще разбере какво се е случило, минавайки по същите страници? Аз лично искам да разбера, защото историята и писането ме грабнаха мигновено. Това е и книгата, която със сигурност ще си купя (не е имало Нощ на литературата, която да не е отворила "книгогледа" ми и да не ме е срещнала с книги, за които дори не съм подозирала, че съществуват).

Половин час по-късно...

Получих(ме) "Фактурата"

Sito studio - едно много шарено и интересно място - ни очакваше заедно с Швеция. "Фактурата" беше в ръцете на преводачката си на български език - Цвета Добрева. Един съвсем обикновен човек, доволен от живота си, в който не се случва нищо кой знае колко съществено, получава фактура за баснословната сума от 5 700 000 шведски крони. Истинска ли е фактурата, кой къде е сбъркал, каква е цената на преживяното щастие? Разказът не е за всеки, тъй като звучи леко монотонно, но също така в него прозира специфичният скандинавски начин на писане и говорене - хем дистранциран, хем толкова близкък. "Фактурата" ме остави с повече въпроси, отколкото отговори, но беше време да продължим към последната си спирка за вечерта.

Срещата с "Дяволина"

Българският културен център (честно казано до снощи не знаех нито че има такъв, нито къде се намира) ни пренесе в Унгария. Каталин Старейшинска беше актрисата със страхотен глас, който ни отведе в едно далечно време, странно време, време разделно. Главен герой е Максим Горки (интересно е, че всички персонажи в книгата са действителни личности), а разказът прелита от настоящето към миналото, воден от Дяволина - прислужница, болногледачка и впоследствие любовница на писателя. Дяволина определено имаше какво да разкаже за "онова време", но ние имахме само 15 минути. Книгата е далеч от обичайните ми четива, но това е магията на Нощта на литературата - среща те с най-неочаквани случки и герои.

Разказът свършва тук, защото макар и да можехме да обиколим още две места преди края на събитието, вече бяхме доста гладни и се отправихме към храната. Искам да поздравя всички за организацията, която беше безупречна. На входа на всяко читателско гнездо имаше дезинфектант и се предоставяха маски, ако някой не си носи. Доброволците, както винаги, бяха усмихнати и готови да помогнат, с каквото е необходимо. Има културни събития, които наистина си заслужават, и се надявам повече хора да им обръщат внимание и да пишат за тях! От сърце.