От сърце

Август зрее: небето настила един върху друг бели и златисти филтри, които натискат въздуха надолу; жадни са недоозрели лозя и натежали от плод сливови дървета; поруменели круши падат тежко от клоните и разсънват задрямалите по сухата пръст мушички; вятър няма.

Плодовете му до един са златни, от зори в чепките бяло грозде отлежава младото вино, ябълките ухаят на мед и захар; дори жабата, озовала се по погрешка в градината в края на деня, хвърля отблясъци под металическата луна. Палитра от звуци и аромати – щурци, босилек, печени чушки, анасон, фойерверки, смях. Ясни контури няма, разтапят се и сладоледът, и грижите, и всяка форма наоколо.

Трудно ще го уловиш - той връхлита изневиделица, набързо и без встъпителен пролог разголва раменa и пали терасните парапети, прозорците лумват в залезно розово, липите на свой ред прецъфтяват. После сякаш винаги е било лято. Свикваш сутрин отрано да гъделичка с лъчите си и да те вика да ставаш; вечер чистото звездно небе и жужащите звуци настояват да останеш буден за по-дълго.
Не можеш да го пропуснеш или да му се противопоставяш - той привлича, опиянява, влюбва, позлатява, ухае, подслажда, приспива и вълнува всяка секунда време.

Той, Август, зрее.