Каузи

С Нона сме приятелки от години, следвахме заедно. Винаги съм смятала, че ще успее, а тя винаги е имала различни критерии за успеваемост от моите. Според екипа ни делата й я правят категорично такава. И макар каузата на Нона тепърва да набира скорост и тя не знае дали ще успее, смятам, че само примерът й е Успял и това е достатъчно...

Ще споделя с вас колоритния разговор с Нона Недялкова, който започна в късните часове в непринуден чат, след като е приспала децата и има още куп сила и енергия, с която да ни вдъхнови и усмихне. Нона, предавам всичко на 100%, няма как:

Кога и защо влезе за първи път в английска библиотека? 

Преди малко по-малко от 3 години… Не се смейте! Наложи ми се да кърмя (синът ми беше на 2 м), а там е много удобно, светло, цветно, просторно. Имаше едни диванчета… едно спокойствие. Докато една непозната дойде при мен, за да ме покани на безплатните детски групи, които води, и така се започна...

Разкажи ни откъде дойде идеята за събиране на книги на роден език за българските деца в Лондон.

С две думи Обединеното кралство е чудесна страна, но въпреки, че е „залята“ с българи, англичаните все още не са проговорили български и българските детски книжки са голям кът… малкото, които излизат, изчезват веднага… за това реших да започнем инвазията от библиотеките.

Вече им бях организирала 3 български групи седмично за песни и танци (по аналог на английските, защото ужасно много ги харесвах) и следващото естествено нещо, което ми липсваше в „малката България“ извън родината, беше само библиотека…

Тук иначе вече всичко си имаше - български магазини, български сладкарници, български училища и детски градини, книжарници, фризьорски салон, българска църква дори… единственото звено, което липсваше, беше библиотеката.

А аз съм от онзи тип хора, на които проблесне ли им идея... няма значение колко е (не)разумна, захапват и не пускат, докато не се получи.

Най-простото и толкова елементарно решение ми просветна… БИБЛИОТЕКА! 

Разбира се, веднага го споделих в групата, която водя, как да не се похвали човек!

Имаше „цунами ефект“. Повечето се отдръпнаха, затишие и след това започнаха да прииждат ГОЛЕМИТЕ хора, малко познати и много непознати, които искаха да съдействат по всякакъв начин и да помагат да се получи тази библиотека.

Какви книги можем да дарим?

Аз съм жена, която не обича да казва „Не“… започнахме само с детски книги, но ни предлагат често и за възрастни, които не отказваме. Единствено трябва да са нови или внимателно употребявани.

Кои са пунктовете в България?

Всичките са описани са в събитието: Да съберем 200 български книжки за децата в Лондон - София, Русе, Пловдив, Силистра, Шуменска област, Бургас, Област Велико Търново, Асеновград… надявам се да отворим и в други градове. Все още търсим доброволци.

Какво количество книги има на прага на първата българска библиотека?

За сега сме си определили скромен условен лимит от 200 книжки, за да видим как ще потръгне, но наистина скритата ми надежда е да залеем Лондон

Как ще стигнат до Лондон?

От Transport2Bulgaria ще извозят всичко напълно безплатно. Всъщност собственикът им Петко предложи идеята за цялата страна, където имат офиси… Искам да кажа, че този човек не съм го познавала и още дори не съм го срещала, но той е главното звено, без което нещата не биха се случили!

Как изглежда първата българска библиотека и какви дейности ще развива в интерес на българите? 

Ние вече сме започнали. Библиотеката е с много просторна, светла читалня. Там винаги има българчета, които четат със своите мами. Организираме сбирки за деца и родители и пеем на български, от скоро имаме и занимания с групово четене за най-малките от 0 до 5 г. в същата библиотека.

Празнуваме празници, дори рождени дни. Много мами излязоха от изолацията и самотата на имигрантския живот, други от следродилната депресия и имат вече много нови приятели… Стараем се всяка една среща да е празник за душата.

 Разкажи ни за Парашута и за българския дух, който събира.

Парашута го създадох за моя син (2г).

Преди това ходехме ежедневно на английските плейгрупи, които са прекрасни, но някак се чувствах толкова ощетена, че няма на български… Започнах да търся такива и тъй като не открих, викнах неволята и си създадох. Моят син е все толкова срамежлив и затворен, но пък като се приберем вкъщи се почва едно пеене на български, едни концерти, понякога пеем български песни по улицата, дори когато го прибирам от английската детска градина… и това е негов естествен избор!

Какви книжки четеш на твоите две дечица?

Все още сме на детски книжки с твърди корици и сме на тема всички приказки с „Кумчо вълчо“.

След скока с Парашут и отварянето на Библиотеката в Лондон, какво си набелязала?

Имам една единствена цел и тя е да мога да говоря с децата си на български език. Да мога да ги разбирам и те да ме разбират.

Това са просто малките стъпки, с които можем да го съхраним във всички български семейства, които един ден може би ще се върнат в България.

Снимка "Азбука": С децата от Парашута