Спорт

Докато сме затаили дъх в очакване на старта на XXXI летни олимпийски игри, които ще се проведат от 5 до 21 август 2016 г. в град Рио де Жанейро, Бразилия, решихме, че няма по-подходящ момент да ви припомним постиженията на стотиците български спортисти, които са взели участие и са спечелили медали на изминалите дотук летни олимпийски игри.

Тези успехи, макар и вече позабравени, са заслужили своето почетно място в историята на българския и световния спорт. Без тях днешният му облик нямаше да е същият, а България нямаше да има славата на страна на изключителни спортисти, допринесли много за развитието на спорта по света.

Предлагаме ви поредица, в която ще ви разкажем за всяка една лятна олимпиада, на която страната ни е печелила медали. Нека заедно си спомним за легендите на българския спорт! Да им отдадем заслуженото уважение и никога да не забравяме, че дори и във времена на раздори и войни, бедност и несигурност в утрешния ден, силният дух на българите е вероятно най-важната причина още да сме тук, заедно.

15 олимпиади, стотици медали, хиляди сбъднати мечти, безброй надежди и вложени усилия в името на една единствена цел – величие, място на стълбицата на шампионите под звуците на химна на родината, признание за това, че си посветил живота си, за да се откроиш, да бъдеш най-добрият.

Годината е 1952. За домакин на петнадесетите по ред летни олимпийски игри е избрана столицата на Финландия – Хелзинки. Градът е щял да приеме игрите през 1940, но такива не се провеждат заради втората световна война.

Откриването на олимпиада е на 19 юли. 69 страни взимат участие в едно от най-важните спортни събития в света. Общо 4 925 спортисти (518 жени и 4 407 мъже) се състезават в 17 спорта.

Хелзинки и до днес остава най-северният град, в който са се провеждали летните олимпийски игри. Най-голям брой световни рекорди са счупени именно през лятото на 52-ра година и това остава така до олимпиадата в Пекин през 2008 г. Тринадесет държави правят своя олимпийски дебют в Хелзинки 1952 г: Бахамските острови, Китай, Голд Коуст (сега Гана), Гватемала, Хонг Конг, Индонезия, Израел, Холандски Антили, Нигерия, Съветския съюз (СССР), Тайланд и Виетнам.

Япония и Германия е позволено да изпратят свои спортисти, след забраната през 1948, заради тяхното подбудителство към Втората световна война.

Българският олимпийски отбор тогава се състои 63 състезатели в осем спорта. До този момент, въпреки участието ни на четири предишни летни олимпиади, няма спечелен медал за страната ни. В Хелзинки своя дебют правят българските спортистки - лекоатлетката Цветана Берковска и 8 гимнастички.

Но боксьорът Борис Георгиев, който тогава е само на 23 години, поставя началото на нова ера в българската следа на олимпиадите. Той спечелва първия в историята олимпийски медал за България.

Снимка: www.bgolympic.org - Борис Георгиев вляво

Борис Георгиев – Моката достига до бронзовото отличие в категория до 75 кг в боксовия турнир в Хелзинки, след като извървява нелек път до победата. Налага му се да се боксира в по-горна категория, тъй като съотборникът му Петър Станков не е успява да се задържи в категорията си до 67 кг и трябва да участва в по-горната. Георгиев му отстъпва мястото си в кат. до 71 кг и се качва при по-тежките. Така от 71 кг - категорията, в която е бил, успява да покачи теглото си само с по-малко от килограм, за да може да играе в категория до 75 кг, полутежка. В тази категория пък от по-горната до 81 кг е "слязъл" американецът Флойд Патерсон, който успява да спечели олимпийското злато. Борис Георгиев си спомня, че в Хелзинки го е виждал как с часове е свалял килограми, за да се „побере“, макар и с малко, под 75 кг.

Първият мач на Моката наолимпиадата завършва с победа над Щурмер (Люксембург), но последствията са силни болки в ръцете, двете му китки са лошо контузени. Преди всеки следващ мач се налага да му ги замразяват с хлоретил.

На четвъртфиналите, които при победа носят на състезателите минимум бронзови медали, с общи усилия Моката и неговият треньор Аспарух Ангелов – Парето успяват да надмогнат съперника Венхьоер (Германия).

Така Георгиев се класира за полуфиналите, където се изправя срещу румънеца Васил Тицав в един изключително динамичен мач. Двамата съперници са равностойни. След срещата двама от тримата съдии дават победа за Моката, а един за Тица. Веднага обаче американският арбитър променя своя глас и вдига в полза на Тица. Резултатът става 2:1 за румънеца. Този мач става повод за много дискусии. Според британската преса Георгиев е ощетен, тъй като американският съдия е предпочел да даде възможността на Тица да се боксира срещу другия финалист - Флойд Патерсон от САЩ. След този случай международната боксова асоциация променя броя на съдиите – от трима те стават пет и нямат право да променят резултата, след като предадат бюлетината си.

Борис Георгиев има честта да носи българското знаме на закриването на олимпиадата.

Моката участва и на олимпиадата в Мелбърн през 1956 г., където достига до четвъртфинал.

Той има общо 289 мача, 54 от тях - международни. Георгиев е един от хората през които минава олимпийския огън по пътят си към Атина, за игрите през 2004 г.

През 1987 г. тогавашният президент на Международния олимпийски комитет Хуан Антонио Самаранч връчва на българския боксьор сребърната огърлица с Олимпийския орден, която е най-престижното отличие на организацията.

През 1996 година Борис Георгиев е удостоен със званието Почетен гражданин на Добрич.

През 2010 г. удостоен с орден „Стара планина“ първа степен от Президента на Република България.