Спорт

Шестнадесетите летни олимпийски игри се провеждат в Мелбърн, Австралия от 22 ноември до 8 декември, 1956 г. Това са единствените олимпийски игри, състояли се на 2 континента, тъй като състезанията по конен спорт се местят в Стокхолм, Швеция поради наложената карантина в Австралия. Мелбърн печели домакинството само с 1 глас разлика от Буенос Айрес.

Любопитен факт е, че в началото повечето членове на Международния олимпийски комитет (МОК) не одобряват кандидатурата на Мелбърн, заради географското положение на града. Олимпиадата е по време на австралийското лято, но в същото време в Европа и САЩ е зима. Опасенията на олимпийското движение са били, че атлетите от другите континенти трудно биха могли да се аклиматизират.

Суецката криза става причина Египет, Ирак и Ливан да откажат участие. Испания, Холандия и Швейцария също не вземат участие поради намесата на СССР в унгарската революция. Китай също бойкотира игрите само две седмици преди откриването, тъй като на Тайван е позволено да участва като самостоятелна страна.

Броят на участващите страни (67) е почти същият, като през 1952 г. (69), нo броят на спортистите драстично е намалял - от 4925 на 3342.

Въпреки разединението на страните или по-скоро именно заради него, едно събитие променя посланието, което ще носи олимпиадата занапред. Само няколко дни преди церемонията по закриването на игрите в Мелбърн, Олимпийският комитет получава анонимно писмо. В него има предложение олимпийците да направят нещо, което никога досега не е правено. Това е предложение, което цели обединението на всички спортисти заедно като символ на глобалното единство. Идеята е атлетите да не маршируват на групи по националности, както досега, а да ходят свободно, всички заедно и да махат на публиката по време на церемонията по закриването. Предложението е прието и това става традиция, спазвана и до днес. Тридесет години по-късно става ясно кой е авторът на писмото - Джон Ян Уинг, по онова време 17-годишен чирак на дърводелец, който е отличен с медал и става герой на олимпийските игри.

Патриархът на големия български спорт

Олимпиадата в Мелбърн е паметна за българската борба. Никола Станчев спечелва първият златен медал за България от Олимпийски игри. Той става олимпийски шампион в борба – свободен стил в категория до 79 кг. Това е първият сериозен успех в кариерата на странджанеца от бургарското село Твърдица.

Никола започва надпревата убедително, като побеждава с 2:0 точки един от фаворитите за спечелването на титлата, Схиртладзе (СССР). Следващата среща е срещу японеца Кацумарото, който изненадващо успява да победи Станчев с туш. Правилникът по онова време позволява след една загуба даден състезател да продължи борбата за титлата, но при условие, че до финала, а и на него включително, борецът трябва да побеждава само с туш, което е почти невъзможно.

Българският борец се изправя срещу западногерманеца Щер в първата от оставащите си три срещи. Успява да го победи с туш, след като прилага тактика, измислена с помощта на треньора си Райко Петров, чиято цел е да накара германеца да си мисли, че го е страх от него и вместо да играе пасивно в защита, да атакува.

В следващия си мач Станчев играе срещу опитния 36-годишен борец от Швеция - Лимбланд. Тактиката на българина е да атакува мощно още от първата секунда, ако иска да спечели с туш. И го прави.

Следва финалът. Станчев се изправя в битка срещу смятания за непобедим - американеца Алън Ходж. Когато идва ред на американеца да застане в партер, странджанецът му прилага любимата си техника „Чарека“, с която печели 90% от своите срещи. С нея той тръшва непобедимия Ходж, който остава неподвижен на тепиха дори след обявяването на победителя, заради мощния удар. Съдиите отсъждат победа с туш на българина. Така Станчев става първият български олимпийски шампион.

Никола Станчев единадесет пъти става шампион на България. Печели и балканската титла. След като се отказва от борбата, се заема с треньорство. Две-три години е помощник на Райко Петров в националния отбор. За жалост животът му след кариерата му в борбата не е никак лек. Той живее в малката си къща в село Твърдица, която има едва една стая. До 2003 г. преживява със скромна пенсия от 110 лв., а съпругата му Елена взема едва 50 лв.

Две години след смъртта му (2009 г.) в с. Твърдица е открит негов паметник.

Освен историческият триумф на Станчев, борците ни Юсеин Мехмедов, Димитър Добрев и Петко Сираков се окичват със сребърни медали.

Роденият в разградското село Веселина Юсеин Мехмедов става вицешампион по борба свободен стил в категория над 87 кг. Мехмедов е любител на борбата от детство. След като служи в армията през 1950г. влиза в националния отбор на България. След като приключва кариерата си на борец, става треньор. В негова чест в град Лозница е създаден турнир по борба.

Димитър Добрев  е състезател по борба класически стил. На Олимпийските игри в Мелбърн 1956 г. взима сребърен медал в категория до 79 кг. Четири години по-късно в Рим става олимпийски шампион отново в класическия стил в категория до 79 кг. Той е първият олимпийски шампион по класическа борба и вторият българин, спечелил Олимпийско злато след Никола Станчев. Името му е записано в историята на българската борба като единствения треньор, който е ръководил националните отбори и в класическия, и в свободния стил на този спорт.

Петко Сираков е българският борец, който донася още един сребърен медал за България в класическия стил борба в кат. до 87 кг през лятото на 1956 г. Остава в историята като първият световен шампион на България в свободната борба на първенството в Истанбул през 1957 г. Той е и сребърен медалист от световното първенство в Техеран през 1959 г. Петко е многократен балкански шампион и в двата стила категория до 87 кг.

Петко Сираков е баща на един от най-добрите футболисти в България през 80-те години – Наско Сираков.

Още един невероятен успех за  българския спорт от олимпиадата в Мелбърн. Преди половин век футболният ни отбор в състав Георги Найденов, Йордан Йосифов, Кирил Ракаров, Милчо Горанов, Стефан Божков, Манол Манолов, Никола Ковачев, Гаврил Стоянов, Димитър Миланов, Георги Димитров, Панайот Панайотов, Тодор Диев, Крум Янев, Иван Колев спечелва бронзов медал.

Тогавашният капитан на трикольорите Стефан Божков разказва за победите, осигурили бронзовия олимпийски медал на тима. Незабравими за момчетата са мачовете срещу Великобритания. След победата на наш терен, равенството на „Уембли“ класира националите за Олимпиадата в Мелбърн. „А там ги сразихме с 6:1“, с гордост си спомня футболистът. След като българите губят в драматичен мач с 2 продължения срещу отбора на бившия Съветски съюз, им остава да спорят за третото място на полуфинал срещу тима на Индия. Щастливият завършек на мача изкачва сънародниците ни на почетната стълбичка.