История

Освен Веселин Игнатов, и други автори правят свои поредици в "Милениум". Сред тях е Иван Първанов, който попада в раздел "Документалистика" на издателството.

Първанов засяга интересни теми, като:

• Децата на диктаторите. Проклятието над наследниците на световните империи
• Кремъл - власт и смърт. История на политическите убийства в Русия през ХХ в.
• Любовниците на властта. Хроника на скандалните изневери
• Мавзолеи, гробници и мумии. Отвъдният живот на тираните
• Атентатите на XX век. Заговори, покушения, политически убийства

Първанов е български журналист. Има 6 книги в издателство "Милениум", като 5 от тях са на историческа тематика. Във всяка една са представени любопитни факти от миналото на България и Европа.

Внимание заслужава книгата за децата на диктаторите. Ако читаетлите прочетат "Жените на диктаторите" на изд. Рива и "Децата на диктаторите" от Първанов, ще добият пълна представа за личния живот на властелините на Европа и света през XX век. Това, което българският публицист и документалист прави е да разгледа подробно отношението родители-деца, в контекста на сложните политически проблеми, надвиснали над главите на диктаторите.

За книгата от "Милениум" пишат:

Те са млади, богати и самонадеяни. Разполагат с милиони в банки по целия свят, а дневните им джобни многократно надвишават годишната заплата на всеки среден работник в родните им страни. Това са те – децата на диктаторите, чиито бащи в продължение на десетилетия управляват силни империи или пък най-бедните страни по света.

Отрочетата на Сталин, Хонекер и Чаушеску, на Саддам Хюсеин и Кадафи, на Милошевич и Ким Ир Сен, на Мусолини и Франко, на Назърбаев и Янукович, на арабските шейхове и африканските крале - макар и живели по различно време и в различни държави, са обединени от тежкото бреме на бащината сянка.

Децата на американските президенти не правят изключение в охолния си живот и често се оплитат във всевъзможни грехове. Проклятието да си наследник на всевластен държавник не отминава никого безнаказано.

Поредицата с автор Иван Първанов заслужава внимание. Тя би била полезна, както на студенти и преподаватели, така и на анализатори на процесите през XX и XXI век.