Успелите споделят

Теодора Игнатова е почетен консул на страната ни в Демократична република Конго. Родена е във Враца. Завършва висше икономическо образование в София, но по-голямата част от живота си прекарва извън България или на път. Живее десет години в Чехия, после в Перу, Аржентина, Колумбия, през това време е на висока длъжност във водеща софтуерна компания. Изградила достатъчно контакти и събрала достатъчно средства, тя решава да гради дипломатически мост между две толкова непознати култури като българската и конгоанската. Благотворителността и безвъзмездната помощ пък се превръщат в нейна мисия и кауза.

Какво за теб е успехът в момента?

Чувствам се щастлива и на мястото си – това е за мен да бъда успяла. Чувствам се добре, където съм – в момента съм в България, но продължавам да пътувам. Смятам се за успял човек.

Кои са думите, с които ти определяш себе си?

Първата дума, която веднага ми хрумва - българка. Мисля за себе си като за личност по този начин, тъй като пътувам много. Била съм на много места и съм непрекъснато в движение, затова е толкова важно за мен да повтарям, че съм българка.

Защо избра и Конго, и България едновременно?

Завършила съм икономическото си образование тук - в България. После живях 10 години в Чехия, където работих в голяма софтуерна компания. Издигнах се и заех поста изпълнителен директор във фирмата, после продължих да развивам нови пазари за същата компания, но живях в Южна Америка и непрекъснато пътувах. Тъй като винаги съм жадувала за нови предизвикателства и проекти, заминах и за Конго, където срещнах съпруга си. Тъй като той е грък, животът ми след нашата среща, се развива едновременно в Конго, в Гърция и в България. Когато видях бедността и отдалечеността на конгоанската действителност, реших, че имам възможностите да правя нещо повече и сама инициирах откриването на българска дипломатическа мисия там. Нямам политическа обвързаност с нито една политическа формация, единствено исках да съм полезна и удовлетворена от мисията си там.

Къде се чувстваш най-добре?

Бих могла да живея постоянно в Чехия и Конго, имам постоянно пребиваване и в двете страни, бих могла да имам гръцки паспорт заради съпруга си. Но никога не съм сменила българския си паспорт, дори фамилията си не съм.

Този избор го направих може би, защото никога не съм се чувствала като емигрант. Винаги съм мислела за мястото, на което живея като за временно пребиваване. Успявам всяко място да превърна в свой дом. Така се наричам гражданин на света, но оставам българка.

Разкажи ни повече за мисията си.

Нямахме дипломатическо представителство в Конго. То бе затворено от повече от 20 години. Започнах да правя всичко със свои средства – избрах подходяща сграда, която купих и регистрирах. Постепенно работех в посока популяризиране на българската култура и изкуство там. Колкото повече неща се случваха, толкова по-емоционално и лично ги приемах. Най-голямата изненада за мен беше, че в Конго България не е непознато име. Чувам, че някои хора я познават, чували са за страната ни, разпитваха ме доста за нея. Чух за много конгоански граждани, които са учили у нас, а и сега там има младежи, които искат да учат в България. Мисията ми в Конго е успешна, поглеждайки назад я възприемам като нещо, което е трябвало да се случи.

Кое е най-голямото ти постижение там? Най-големият успех?  

Възприемам нещата, които правим там като поредица от малки успехи. Един от тях е, че нашата голяма певица Валя Балканска взе участие в откриването на консулството ни. Намерих телефона на нейния гайдар Петър Янев преди години, а той веднага откликна. В зала за 600 места на откриването на сградата, имаше над 2000 човека. Янев беше научил две песни на суахили. Когато двамата излязоха и той започна да пее, имаше невероятен възглас. Но всички скочиха по този начин и когато запяха българска народна песен. Тогава оцених истински това, което имаме.

Ние непрекъснато се сравняваме с другите нации, предимно по икономически признак, но рядко чуваме, когато ни казват, че сме уникални. Отидох в Конго и видях една културно девствена нация, която е много впечатлена от българските обичаи и традиции. Конгоанците са много натурални, по-малко са учили, чели, пътували от нас, възприемат изкуството чисто инстинктивно. Искрената им и бурна реакция на нашата музика е това, което дава висока стойност на изкуството ни според мен, това е по-висока оценка дори от професорската. Те са доказателства и истинска оценка на нашия фолклор, на ценностите, които трябва да оценяваме.

Друг успех е, когато облякох конгоанските деца в български народни носии, когато ги учихме на народни песни. Много им хареса.

Като най-голям личен успех възприемам това, че след 17 години извън България, след като опознах 7 различни култури и говоря 7 езика, след като работих, градих и строих, давам интервю за uspelite.bg, в което все още не мога да се определя като напълно успяла.

Използвам статута си на дипломатическо лице и многобройните бизнес контакти, създавани през  годините, направих фондацията Touch happiness, чиято цел е да обедини хора, които с лични средства и мотивация биха могли да помогнат да се подобри животът на децата там. Запознах се и с пастор, който се грижи за изоставени и бедни деца. Помага им, с каквото може, но без ясен план за бъдещето им. Попитах го как ще ги храни – той ми отговаря: „С Божията помощ ще стане”. Конгоанците са много позитивна и вярваща нация. Исках да помогна и направих фондацията, започнахме строеж на училище и сиропиталище. Искам да осигуря на децата и препитание, те имат възможност да се занимават със земеделие, да се трудят.

Трябва да отбележа, че пренесох марката Touch happiness и в България преди около година. Направих го, тъй като тук имаме талантливи деца без възможности, аз искам да ги подкрепям социално, икономически, но и емоционално, за да останат в България!

Говориш много пламенно за таланта на българина. Вярваме ли обаче достатъчно в себе си?

Иска ми се да е така. Трябва да бъдем доволни и да виждаме хубавите неща. Когато аз бях малка, сякаш имахме по-малко и бяхме доволни на по-малкото. Не сме имали телевизия, интернет, глезотии. Играли сме на ластик на улицата. Днес децата играят на виртуален ластик. Светът е различен, това е нова и по-модерна епоха. Всеки е ценен и индивидуален, трябва да открие себе си – това остава валидно, както преди, така и сега.

Какво би казала на младите, които тепърва търсят себе си?

Ако младите българи са объркани, онези в Конго са още по-объркани. Бях на едно събиране на младите жени в Конго – аз им казах това, което бих казала и на младите у нас. Да вярват, да не спират да се борят и отстояват себе си. Всяко нещо е с времето си, всичко ще дойде на мястото си. Младите са много нетърпеливи.

По какво друго се различаваме от конгоанците?

Те са по-щастливи от нас. Българите, които съм водила там са плакали, защото конгоанците живеят много бедно, много по-бедно от нас. Но знаят, че днешният ден си е днешният ден, това е всичко, което имат. Не бива да не мислим за бъдещето, но трябва да живеем малко повече в настоящето.

Какво те вдъхновява днес?

Красив въпрос - децата ми, вярата в бъдещето, вярата в хубавите неща и в доброто, вярата в естествените човешки закони. Мисля, че непрекъснато можем да творим и да градим. Всеки може да прави нещо добре, още по-добре и с удоволствие. Всеки може да създава нещо. Всеки може.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.