От сърце

Тази почти-басня (почти, защото има варианти и е незавършена) я писах преди време. И въпреки това, е вдъхновена от нещо, което се случи вчера. Може би, защото това е нещо, което се случва често. А не трябва.

Посветена е на мой колега с кодово име Хумус, а също така на Езоп и П. Р. Славейков. С техните басни съм се сблъскала като малка. Техните поуки са останали в мен като голяма.

Заек и камила затънали до шия (не знам дали заекът има шия) в плаващи пясъци. Покрай тях минала хиена и те я помолили за помощ. Хиената отказала и продължила по пътя си. След няколко крачки и тя не видяла къде стъпва и също започвала да потъва в пясъка. В този момент над нея прелетял един лешояд. Хиената започнала да го увещава да й помогне.

Вариант 1: Лешоядът й отказал, кикотейки се. Хиената решила да се престори на умряла (не била най-умната хиена). И лешоядът я изял.

Вариант 2: Лешоядът й отказал и отлетял по пътя си. Прелетял в близост до врана (в басните трябва да има врана) и по невнимание един ловец го уцелил с пушката си. Лешоядът паднал.

(Нещо като) вариант 3: По принцип би могло всичко да се размине и за хиената, и за лешояда, но:

1. В живота не се случва точно така.

2. Това е почти-басня и трябва да има поука (или няколко).