Интервюта

Пламен Вукадинов е бил моряк в казармата, а влечението му по водни спортове се превръща в негово основно занимание. Днес, освен професионален инструктор, Пламен е фотограф, но и човек с голямо сърце. На 18 декември той организира първата си благотворителна изложба със снимки от подводното царство, средствата от която ще бъдат дарени на организация ParaKids. За страстта към спорта, която се превръща в кауза, разказваме сега.

По професия сте инструктор по водни спортове, но едновременно се занимавате и с редица благотворителни дейности. Защо? Какво ви мотивира?

Страстта ми към водните спортове надделя във времето и днес това е заниманието, което практикувам основно. Освен удовлетворението от работата и адреналина, подводните спортове те отвеждат в цял един нов свят. Приказен свят. И когато преди 4 години с мен се свързаха от Parakids, за да помогна на повече деца да се докоснат до тази магия на водното царство, аз веднага се съгласих.

Първо, защото това е нещо, което обичам да правя. И второ, защото нищо не може да се сравни с детските усмивки и признателността в очите на децата. Така започнахме да работим заедно с организацията по различни проекти и до днес. Защото наистина виждам смисъл в това, което правя!

В тази връзка може ли да ни разкажете малко повече за предстоящата фотографска изложба „Подводна зависимост”?

Откриването на изложбата е на 18 декември от 18:00 ч. в Националния антропологичен музей. Благодаря на детския ортопед д-р Кацаров, който се включи в каузата и съдейства за осигуряване на залата, както и на Дарик радио и гражданска медия "Държавник". Всичките събрани средства ще отидат за децата от ParaKids, за да може да осигурим повече детски усмивки.

Снимките са от разнообразни дестинации - България, Гърция, Африка, Индонезия, и показват богатството на подводното царство - морски костенурки, коралови рифове. Вместо да стоят в телефона или компютъра ми, реших да направя тази изложба и средствата да даря на организацията. Това е първата изложба, където се продават мои фотографии с благотворителна цел. Освен на децата от Parakids, съм дарявал снимки и за други каузи- за недоносените деца в България, както и за деца с аутизъм, част от Благотворителния търг на Дарик радио.

Зад гърба си вече имате една издадена книга „Адреналинът е моята стихия”. Кои са вашите стъпки към успеха?

Книгата "Адреналинът е моята стихия" не беше планирана. След години пътувания и множество преживявания започнах да пиша за вестник "Сега". Журналистът Светослав Терзиев настояваше да събере историите ми в книга. В началото бях скептично настроен, докато не забелязах криещия се в разказите потенциал.

Светослав ме убеди, че читателите очакват написаното с нетърпение. В един момент повярвах. За около 3 месеца написах основното, след това добавих някои неща от последното лято и книгата се получи. Искам да уточня, че оригиналното заглавие беше "Адреналинът е моята дрога", но издателят го промени. Книгата се прие добре, скоро ще излезе в САЩ и Канада.

В интервю казвате, че адреналинът от спорта е като дрога. Какви са предизвикателствата пред един приключенец и как успявате да намерите баланса между тях и това да правиш добро?

Най-нормалното нещо е, ако човек може да помогне, да го направи. Много по-трудно за мен е да имаш възможност да помогнеш и да не го направиш. Не е нужно да се търси баланс между двете неща.

Какво ви предстои от тук нататък?

Завършвам втора книга, имам интересни предложения за съвместна работа и снимки по цял свят. По-нататък ще говоря за това.

Какво е вашето послание към нашите читатели?

Работете за мечтите си. Винаги, когато можете, помагайте. Дори и да не можете, пак помагайте! Ако паднете, изправете се и продължете. Не се отказвайте. Тъпо клише, но истина!