От сърце

Какво е поезия... Няма прост отговор. Само множество сложни обяснения за нещо, което първо се чувства, а после се мисли.

Но кой ли някога е търсил обяснение за всичко онова, що е поетично. Защото поезията не винаги има смисъл. Както и животът. Тя се усеща, също както животът се живее с неприятните моменти и тези, които не можеш да побереш в думи.

Поезията не е картина в рамка, не е и графит на стената. Тя няма реални проявления освен думите, разбира се. Поезията се изживява с всички онези сетива, които си готов да й отделиш.

Прекарала съм много време в изучаване на ефектите от поезията върху човека и установявам, че тя спира дъха и кара стрелките на часовника да беснеят. Животът става едно абстрактно явление, което се крие в малките моменти. И така разбрах, че поезията е навсякъде. Хората сме поети на собственото си ежедневие и дори не знаем, че е така.

Поезия е баницата на мама и курабийките на леля. Поезия е да танцуваш из кухнята, докато манджата загаря, а съседите се сърдят заради силната музика, която идва от телевизора ти.

Поезия е да прекараш лятната вечер навън. С приятна компания, естествено.

Поезия е да се караш с близкия човек. И когато стените на дома ти започнат да се тресат от всички онези емоции, които споделяте, това не са непоносими децибели, това е любов и поезия.

Поезия е, когато слънчевите лъчи достигат до теб и в най-мрачния ден. Поезия е звукът на дъжда и локвите по земята, в които децата си играят.

Поезия е смехът ти след тежък ден и сълзите ти, когато някой ти липсва. Поезия е, когато отпътуваш със самолет. Поезия и всеки път, когато се връщаш.

Поезия е, когато не разбираш поезията и също така е поезия, която се опитваш да съчиняваш поезия.

Поезия е, когато липсваш.

Поезия е, когато закъсняваш или когато чакаш някого. Поезия е сърцето ти, което знае как да препуска, а знае и как да спира в моментите, в които чувства прекалено много. Поезия е, когато същото това сърце знае как да се върне на местата, които му липсват.

Когато животът стане прекалено голям и прекалено труден се намесва поезията, за да го подреди. Поезия е всичко онова, което чувстваш и не можеш да обясниш. Защото поезията може да говори вместо теб. Тя изказва скритите ти чувства и няма да повярваш колко много поезията знае за теб.

Поезия е да се смееш, да обичаш, да мечтаеш, да прегръщаш, да копнееш, да превръщаш живота в малко чудо. Поезия е щаститето и тъгата, дори и скръбта поезия може да бъде. Поезията е чудо сътворено от човека. Дори и да не си поет можеш да намериш поезията.

Поезията стана повод за бурни дискусии през последните седмици сред българското общество. Поезията на един човек. Един от многото, които дресираха българския език и го превърнаха в нежни рими. Онези, които са правели и правят поезия, знаят колко е трудно да се описват чувства и все пак го правят с привидна за случайния наблюдател лекота. Те знаят какво е поезия.

Вие не разбирате поезията, но тя разбира вас. Описва ви в редове от допълващи се думи. Поезията е създадена за човека от всеможещата ръка на вдъхновението, за да достигне поне до един, който да я оцени.

Няма го Вапцаров да ни каже колко трудно се пише поезия и как всичко в живота ни с лекота се превръща в поезия.

Ще завърша този кратък материал с няколко още по-кратки реда от Вапцаров, които казват много. И също като всеки друг стих и те подлежат на интерпретация. И това й е хубавото на поезията. Казах ли вече, че за нея няма прости обяснения.

Поезия е, когато поетът, известен или не толкова, сподели чувствата си на лист хартия и се надява те да стигнат до правилните хора. Сетете се за това следващия път, когато четете поезия.

Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя
празните
химери…

- Из „Писмо”

И толкова още може да се каже за поезията...