Интервюта

"Зов" ме призова да срещна с писателя, художник и музикант Росен Карамфилов. Не го познавах и не се бях докосвала до творчество му. Срещнах в интернет книгата му, привлече ме визуално, надписа на заглавието и интересната корица. Избрах я за подарък или тя избра мен. Малка бутикова книга, някак специална. После тази книга неусетно приЗова към нещо повече, към познанство с човека Росен Карамфилов.  
Книгите му са животи и всеки въпрос живее собствен отговор, който зове читателя. Към какво? 
Прочетете в това интервю.

Кой е Орелът и детето, Росен Карамфилов? Разкажи ни за твоя полет.

Росен Карамфилов не е нито едното, нито другото. Той е една тайна, която времето ще започне да разкрива, едва когато него го няма. Дотогава – ще сътвори достатъчна представа за себе си, която да остане. Тази представа не е конкретна книга. Не е и конкретна картина. Не е и конкретна песен. Тази представа е симбиоза между всичко създадено от него. Говоря за Росен Карамфилов в трето лице, защото ние двамата не винаги сме един и същи човек. Колкото до полета – той пак е свързан с всичко свършено дотук. Не считам за нужно да изброявам. Хората сами могат да се поинтересуват. Отдавна избягвам да се натрапвам. 

В Стерео тишина, пишеш “Ден след ден и миг преосмислях кинолентата на своята мисия.” В тишина или шум се раждат прозренията за нашия вътрешен потенциал?

В тих шум. Или в шумна тишина. Трябва ум. Трябва и сърце. Поне едно. За предпочитане – осем. Осем – като безкрайността. 
     

Кое изправя човека, когато е паднал на Колене?

Волята. Още по-добре е когато тази воля бъде смесена с любов. Тогава и непоносим свят като днешния става допустим. Изправяш се, нямаш избор. Аз съм го правил и без помощта на краката си. 

Церебрална поезия. Как се изцерява човешката душа?

Човешката душа не може да е болна. Боледува само тялото. Всъщност именно това осигурява освобождаването на душата – разпадането на тялото. Когато си отиде всичко тленно – вечното остава. 

Коя буря е по-опасна, тази вътре в нас или извън нас. Въпреки бурите или за бурите пишеш?

Поради, за и въпреки. Смесвам нещата. Бурите са необходими за съзиданието. Затишията са необходими за физическото оцеляване. Духът стои някъде между двете и трепти като пламък на свещ, който търси божествения си вертикал. Това трептене на свещта за мене е Бог. А Бог няма да ме остави никога. Твърде свързани сме. Няма буря, в която да не усещам десницата Му, поставена на моето крехко, човешко рамо.

Обръщаш се Към нея с красивата диалогичност на мъжката и женската гледна точка. Един своеобразен начин да вникнем в целостта на любовта. 
Промени ли се твоята гледна точка към нея - любовта?

Ана – жената, на която посветих тази книга, е моята голяма любов. Единствената ми двупосочна и взаимна любов. Тя промени всичко. Не само гледната точка. От нашата любов ми извира силата. Тя е ручеят. И отговорът на всеки възможен въпрос, свързан с думата заедност. Заедността е най-прекрасното нещо на света. 

Към какво призоваваш читателя в Зов?

    По-скоро му напомням, че е безсмъртен.

Разкажи ни за твоите бъдещи творчески планове. 

Поезия, поезия и пак поезия. В паузите ще открия една изложба с мои картини, навръх рождения си ден (20-ти ноември) и ще си пиша тихо книгите. Това е. Друго не искам.

Ще открия и новия сезон събития на столичната Галерия "Артур" на 21.09 със събитие "НЕЧУВАНИ СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ РОСЕН КАРАМФИЛОВ".