От сърце

The Game changer. В спорта с този термин наричат играчите, които с появата си на терена  могат да обърнат загубен мач или да наклонят везните в полза на своя отбор при равенство на силите. Те са хората, които с едно докосване, пас или удар могат да променят нещата. Доста често всички хора, свързани с отбора разчитат на тях - от треньора до феновете. Такива личности има и в бизнеса, а и в нормалния живот - това може да бъде изпълнителният директор, който спасява компанията от фалит и я издига на първите места в бранша или учителят, който превръща всички двойкаджии в отлични ученици. Примерите са много.

Но какво се случва, когато на една цяла държава ѝ е необходим  някой, който да промени статуквото към по-добро? Нима един човек е достатъчен? Отговорът е отрицателен. Необходими са колективните усилия на голяма група хора, които да направят първите крачки към подобрението на цялостната ситуация. Несъмнено отначало ще е трудно, но добрите резултати със сигурност ще вдъхновят и другите да преосмислят песимизма си относно ситуацията в страната.

Ако трябва да направя едно сравнение то ще е следното: България в момента е като боксьор в нокдаун, който понася удар след удар, ужасно дълго време (в нашият случай, почти 25 години). От нас зависи дали ще го вдигнем на крака или ще го оставим да падне в нокаут.  Под „нас“ имам предвид всички млади и амбициозни хора, които са избрали своя път за реализация в България. На нашето поколение се пада задачата да бъдем “game changer” за цялата ни държава. Поради какви причини отговорността пада на нашите плещи не искам да коментирам. Факт е обаче, че ако наистина успеем да задвижим нещата в правилната посока и други хора ще последват примера ни. Млади и стари. Кой знае - може дори емигрантската вълна да намалее. Първите стъпки в тази посока вече са направени и те далеч не са на политическо ниво. Примерите за това са Светлин Наков и Софтуерният университет, който той създаде; Сдружение „МОГА“ Дряново, които не спират да показват на всички, че и обикновените будни граждани могат да направят разликата стига да пожелаят.

Но както са казали старите хора: „Една птичка пролет не прави“. Необходимо е всички да запретнем ръкави и да работим заедно за едно по-добро бъдеще на страната ни. Не става дума за невъзможни неща, а за малки стъпки, които са във вашите възможности - включете се в благотворителна кампания, изчистете градинката пред блока, помогнете на бабата, която живее на долния етаж с покупките. Ще се учудите на това колко заразно е доброто сред хората. Походът за промяна на ситуацията в България започва с това, всеки един от нас да промени себе си. Успеем ли в това начинание другото е лесно. Ако загърбим целият негативизъм, с  който ни заливат медиите, игнорираме новините за това кой футболист с коя певица е спал и кой шоумен в коя дискотека се е напил и обърнем внимание на съществените неща то ние наистина ще променим нещата към по-добро. И може би ще достигнем до България, в която личности като Ботев и Левски биха били горди да живеят.

„Когато някой ми каже „Абе, няма вече добри хора”, това е толкова смешно, отвратително, нихилистично Страната пука по шевовете от добри хора. Кофти е това, че ние се вглеждаме в лайната, в утайката. Пишем за утайката, четем за утайката, правим филми за утайката. И ни се струва, че всичко е утайка, а то не е така. Около мене са купища от добри хора. Човек трябва да си отвори очите да вижда и ушите да чува.“

Джоко Росич

Венелин Добрев