Интервюта

Днес се срещаме с Полина Коцева, основател на проекта FUNтазия , който цели да изгради емоционалната интелигентност у децата. Как го постига, колко е важна тази дейност и защо не е достатъчно просто да имаш знания в дадена област... ще Ви разкаже самата тя!

Аз съм Поли, за повечето хора съм позната именно така. По професия и образование съм специалист по връзки с обществеността, в по-съществената част от живота си съм майка.

Проектът FUNтазия, наричам МЕЧТА - която се роди именно в резултат на тази моя роля в живота, като стремеж за създаване не просто на МЯСТО, но на среда, която да говори за същественото в отглеждането на едно дете.

Вече 3 години сбъдваме тази мечта и обогатяваме идеите и ресурсите, с които работим, за да бъдем полезни на максимално повече деца и техните родители.

През тези три години срещнах страхотни и сърцати педагози и психолози, които работят с децата като част от нашия екип.

Какво представлява емоционалната интелигентност и колко е важна за децата?

Наскоро четох един казус, разискван с години от десетки психолози и психиатри. Споделям ви го като пример. Изключително интелигентен, умен и амбициозен ученик, решен да следва медицина именно в Харвард.

Средният успех за кандидатстване по тази специалност там е изключително висок. Учителят му по физика решава да му пише петица след изпитване. Това вбесява ученика, защото той решава, че това драстично би застрашило неговия план за успешно бъдеще.

Взема нож и връхлита своя учител с него, ранявайки го под ключицата. Съдът го определя като временно невменяем по време на инцидента и отсъжда невинност. Така или иначе, 2 години по-късно, той успява да завърши Харвард. Академичните му знания надхвърлят неколкократно учебния материал и поради десетките допълнително взети курсове и квалификации.

Въпросът пред психолозите е как един толкова интелигентен човек, с толкова голям потенциал и възможности е способен целенасочено да извърши нещо толкова ирационално и откровено казано глупаво?

Имаме ли отговор на този въпрос?

Отговорът е, че академичната интелигентност не може да компенсира проблемите на емоционалния живот на един човек. Точно толкова съществена е емоционалната интелигентност за всеки от нас. Липсата ѝ може да накара човек с много висок коефициент на интелигентност да се удави в морето на собствените си емоции. И това са едни от най-красноречивите и дори шокиращи примери в световен мащаб.

Една от обществено разпространените "тайни" е, че високите ни оценки на тестове, изпити, матури, успехът ни в училище или в университет не ни отреждат добро място в реализацията в живота. 

Истината е, че тези неща зависят от комбинацията между академичните постижения, заложения ни коефициент на интелигентност, и редица други умения, които да ни научат да приложим целия си потенциал във всички сфери на живота си. Тези, другите умения, наричаме Емоционална интелигентност.

В тях се включва способността ни да дешифрираме собствените си емоционални състояния, но и тези на околните, устойчивостта ни на стрес, възможността ни да преценяваме ситуациите и да вземаме най-адекватните решения за действия в тях. Способността ни да общуваме ефективно, колаборативно с останалите, да изграждаме здравословни взаимоотношения помежду си.

Кое е по-важно - да имаш висок успех или да имаш висока емоционална интелигентност?

В училище децата се приемат със знанията и таланта, но биват изключвани поради липса на емоционална интелигентност. В учебната среда децата ще са отличници заради интелекта си, но ще са аутсайдери заради ниската си емоционална интелигентност.

Нека помислим какво биха могли да постигнат и преодолеят децата ни след 10 - 15 години, когато са вече възрастни Ако днес, наред с всички академични знания, които образователната система им е предвидила, ние работим с тях по ефективното разбиране и регулиране на дълбокия им емоционален свят.

Аз го виждам като една много по-цялостна и реалистична подготовка за живия живот вън от училище, която би им дала шанса да изявят, използват и да се възползват от интелекта си по най-добрия възможен начин, да остават мотивирани в целите си, да не оставят тревогата да попречи на реализирането им, да проявяват съпричастност.

Не случайно "Световният икономически форум" определи Емоционалната интелигентност като едно от 10-те ключови качества, които един професионалист трябва да развие като умение, за да е конкурентноспособен в т.нар. четвърта технологична революция през 2020 година.

Какви практики използваш, за да развиеш емоционалната интелигентност у децата?

В това направление активно съчетваме множество подходи. Например системата за лицево разпознаване и картогрифаране на емоциите на Екман. Други често ефективни методи са тези на клиничния психиатър д-р Борба, служат за развитие на емпатията при децата.

Основно обаче се концентрираме в подхода RULER като научно доказан и подкрепен с множество проучвания метод за развитие на EQ при деца, разработен от експерти в Института за Емоционална интелигентност към Университета в Йейл.

RULER методиката изучава и обучава в основните пет емоционални умения - Разпознаване, Разбиране, Назоваване, Изразяване и Регулиране на емоцията.

Както споменах, подходът е обект на изследвания и проучвания от професионалисти в работата с деца по света - вече над 20 години, след интегрирането му в над 150 държави. Именно тези изследвания посочват важността на петте базови умения като фундаментални в много направления.

Методиката измества ли важността на личния пример?

Разбира се, тази методика повече от всяка друга изисква личен пример. Няма начин да обясняваш на едни деца за емоционалните им състояния и как да се преборят ефективно с тях, ако ти самият им демонстрираш своята невъзможност да го правиш.

Най-малкото ежедневните разговори, дискусии, разсъждения по тези теми, различни ситуации и търсенето на решения заедно, са една от най-съществените практики за развиване на Емоционална интелигентност при децата.

Наскоро имах възможността да бъда част от Европейската конференция за EQ, където най-младият лектор, Полина Олсън, представи IQ и EQ при децата като айсберг. Коефициентът на интелигентност е онази част от айсберга, която виждаме. Емоционално-социалната интелигентност е голямата част от айсберга, която остава скрита под водата. Идеята е да поискаме да я видим и разберем.

Очаквайте втора част на интервюто ни с Полина Коцева.