Общество

И преди сме писали за добри неща, които се случват и разпространяват в социалните мрежи. Както каза една колежка-еднорог, почти цялото ни съдържание е такова. Нали това ни е работата. Да разпространяваме добрите новини.

Така и така цял ден стоиш в социалните мрежи, ползвай ги за нещо добро. Аз днес ще ги използвам, за да ти покажа Ивайло.

Може би същата подбуда е имал и Ивайло Кенов (когото не познавам, но предполагам след написването на този текст ще е редно да се запознаем). Неговият пост във фейсбук от вчера има близо 5000 харесвания и над 350 споделяния.

На пръв поглед Ивайло не е направил кой знае какво - купил си е доста салати, които трудно ще изяде (но ако сподели поста си в някоя веган група, веднага ще се "отърве" от зеленината...просто казвам).

Или е направил нещо много голямо - помогнал е. Един човек може да промени света. И докато по принцип твърдя, че това става с по едно книга или кексче (ако видиш човек по улиците да тика кексчета в ръцете на хората, сигурно съм аз) на ден, може да стане също и с по една купена маруля.

В социалните мрежи редовно виждам да се върти една снимка на баба (обаче сега като я търся не я намирам), която продава разни билки, подправки и цветя и тя е под надслов "Купи от баба" или нещо подобно. Всъщност беше по-високопарно, но сега не се сещам. Всеки, който ме познава (или е чел някой мой текст) знае, че възрастните хора са слабото ми място и затова често пиша по въпроси свързани с тях. Не мога да подмина баба по Графа без да си купя цветя (а дори не обичам откъснати цветя!), по-силно е от мен. Дали защото във всяка виждам моите баби - не знам.

Понякога хората забравят, че всичко може да се купи на дребно. Разбира се, че е по-удобно да идеш в голям супермаркет и да напазаруваш наведнъж вместо да минеш през 12 магазина за различните неща. Ако все пак трябва да благодаря за нещо на хипстърите, то е че възродиха кварталните магазинчета и помагат на локалните търговци и малките бизнеси (пък било то и само на тези, които са био еко веган и прочие модерни думи). 

В големите вериги не можеш да си купиш "адски сладки череши", "супер вкусни ягоди" и "джанка". Тези надписи обикновено ги има по пазарите и за мен винаги е забавно да ги чета (но защо това пренебрежение и липса на епитети към джанките?). Или пробвай се да намериш дуди (черници) в голям магазин. Даже няма да разберат какво търсиш!

Хората, които са излезли да продават продукцията си очевидно имат по-голяма нужда от нас, отколкото големите вериги супермаркети. Покрай работата в офис понякога забравяме как изглежда храната преди да се озове на масата ни (и съм почти убедена, че някои от вас не са наясно как се вадят картофи, как се сади пипер, какво е попово прасе и защо бабите толкова го мразят) и колко труд изисква нейното отглеждане. Дори не мога да си представя колко е болезнено да продаваш нещо, за което си полагал огромни грижи за жълти стотинки и на безценица, а това се случва постоянно.

И сега да се върнем към Ивайло. Дали той ще вдъхнови други хора да последват примера му? Не знам. Иска ми се да вярвам, че е така. Но по-важното е, че той е помогнал. Не като просто говори за нещо, а с действие. Направил е нещо добро и е решил да го сподели. Аз знам, че има още много хора като Ивайло. за мое щастие познавам доста от тях. И ако днес Ивайловците са 500 или 5000, утре могат да бъдат 5 пъти по толкова. От нас зависи. Защото един Ивайло пролет не прави (а и не може да яде вечно марули). Твой ред е.