Лично мнение

Признавам си, че ако един приятел oт Чепеларе не ми беше писал, едва ли публикациите осъждащи последното представяне на Радослав Янков биха достигнали до мен. Услужливо обаче тази сутрин ме събуди заглавието в Gong.bg: 

Ново разочарование за Радослав Янков

Признавам, че като медия със сигурност нямаме опита на колегите от Gong.bg, но бих си позволил да коментирам нещо за свърхочакванията, които понякога имаме и създаваме въобще към хората, които представят страната ни на високо ниво. Направи ми впечатление, че голяма част от новините включващи представянето на най-добрия български сноубордист са с негативни заглавия, което реално не отразява напълно реалността: 

Ако имате проблем с разчитането на класацията нека ви обясня, че в момента Радослав Янков е шести в света за сезона. Нещо, с което страни с доста по-добри условия за спортистите, а и като цяло като стандарт на живот не могат да се похвалят. И тук за мен изниква логичният въпрос: Защо отчитаме този много добър резултат като разочарование? 

У нас смяната на полюса на традиционния български средностатистически фен е сравнима с фурнаджийска лопата, като това е особено видимо в редица реакции в социалните мрежи, свързани с Григор Димитров, Кубрат Пулев и националните ни отбори по волейбол. Българските фенове, може би на база на предишни успехи и добро представяне на спортистите ни, имат някакви свръх високи очаквания към тях. И в това няма нищо лошо.

Лошото се случва, когато тези очаквания не бъдат изпълнени. Мисля, че няма нужда да ви описвам помията, която се изсипва през всевъзможни профили, страници и понякога, за жалост през телевизионни студиа. Сякаш липсва някаква трезва преценка за постиженията на нашите спортисти, а понякога и мястото на почетната стълбица се счита за недостатъчно. 

У нас границата от "Осанна!" до "Разпни го!" е широка колкото острието на нож. От "Мачкай Гришо!" до "Оня със слабата психика" е не повече от един мач разстояние. Не ми се иска да давам квалификации на хората, които си вадят подобни заключения, но е добре да осъзнаем какво ниво на развитие предлагаме на родните спортисти и да се радваме повече на успехите и по-малко да оплюваме постиженията на нашите състезатели. 

Може и аз да нямам трезва преценка за много неща, но едно знам със сигурност. Шесто място в света за сезона определено не може да бъде наречено разочароващо. Но подхващането на общия рефрен, че е такова, определено прави ситуацията в спортната журналистика и масовата фен база разочароващи. А ние  убеден съм можем да даваме много повече подкрепа и да оценяваме повече техните успехи.