Диляна Тихомирова Даскалова е решила да сподели с нас едно стихотворение на любовна тематика. Авторката описва себе си като „буря от емоции“. Съдейки по написаното от нея в следващите редове, можем да вярваме, че това е така.
Последна песен
Не е шумът от капките дъждовни,
не са лъчите на изгрялата луна,
не са и морските звезди безплодни,
които раждат се от нощна синева.
Не е шумът от релсите ръждиви
на влакът закъснял в нощта,
не са и струните на старата китара,
която в ъгъла прегърбена стои.
Това е шум и песен на сърцето,
което плаче, моли и зове,
все някога и някъде
да срещне твоето сърце!
