Лично мнение

Ние, от Успелите, често се вдъхновяваме и ви представяме историите на знайни и незнайни герои, които да бъдат пример за вас, нашите читатели. Този път ни вдъхнови статия на наш колега от True Story.

Затова решихме да разчепкаме темата за позабравените български поети и писатели и какъв пример биха били те за сегашните млади поколения в България. Вярно е, че в учебниците присъстват трайно и неотменно колоси като Вазов, Ботев, Вапцаров, Смирненски, Йовков. Но има и други имена от родната литература, които заслужават почит и интерес към творчеството им.

Да започнем с авторите, които пишат за деца! В моето детство, една от първите книжки, които си спомням, че ми купиха като ученичка, беше със стихотворения на Ран Босилек. В действителност този български автор е оставил плеяда от красиви произведения за деца: стихосбирките "Чик-чи-рик", "Синчец", "Весели очички".

Но роденият в Габрово автор ни е оставил в наследство и любимото на всички малки читатели "Патиланско царство". Белите на Патиланчо са толкова умиляващи, че всеки би искал да е на негово място. Със сигурност "Патиланско царство" ни учи колко важни са мечтите и че трябва да изживеем живота си пълнокръвно и жизнерадостно така, както се е случвало това в детството.

Друг запомнен образ от детството ми беше Калина Малина. Райна Иванова Радева-Митова (1898 – 1979), както е истинското име на писателката и преводач, автор на над 50 книги за деца, е слабо позната днес на читателите. Малко известен факт е, че неин е първият български роман за деца и юноши "Златно сърце" (1929).

Погрешно се смята, че "Ян Бибиян" е първият български детски роман. Именно "Златно сърце" проправя пътя на българските писатели към детските сърца и умове, а и завинаги оставя диря в родната литература, като пръв белетристичен опит в тази насока.

Ангел Каралийчев беше любиемц на моята баба, учителка, която обожаваше родната литература. Книгите вкъщи с приказки на Каралийчев са ми от нея. Колко ли хубаво би било всяка баба да подарява на внучето си българска литература!

Роденият в Стражица автор със сигурност ще вдъхнови много деца да започнат да пишат, както това се случи с мен, и ще разпали детското въображение за приключения, като тези на героите му.

Дора Габе някога се учеше наизуст в училище. Аз също съм наизустявала нейни стихове, макар днес почти нищо да не си спомням от тях. Изидора Пейсах, както е истинското име на авторката, е написала едни от най-поучителните стихчета за деца.

Габе ни учи с написаните от нея произведения, как да се държим в детска възраст. Затова е добре децата да се запознаят с нейните текстове още от малки. Четейки Дора Габе, сигурна съм, ще се научат на малко повече послушание и търпение.

Сред авторите, които заслужават внимание, са и много дами, авторки на исторически романи. Фани Попова-Мутафова, Яна Язова ни учат да обичаме България и българското. Да се прекланяме пред родното и да не отстъпваме от него.

Затова е днешните нихилистични за българите времена е полезно да прочетем някои от техните романи и да се потопим във величието на отминалите времена. Да съпреживеем живота на героите от българското национално минало.

Емилиян Станев е драматичен писател, който все по-рядко се чете от младите. Той също пише исторически романи, които често са филмирани от родните кинорежисьори. Затова, ако не ви се чете, поне изгледайте един филм по негова книга и ще бъдете завладени от обич към родината, каквато рядко сте изпитвали в ежедневието си.

Петко Ю. Тодоров е още по-слабо познат автор. Той е първият в българската литература, който пише идилии. А съпругата му е първата жена у нас, която поставя за обсъждане въпроса с авторските права и благодарение на нея, днес съществува законът за авторското право.

Снимка: rekviem.eu