Лично мнение

Всяка година едни и същи теми скудоумно се повтарят под формата на някакви фалшиви дебати. В социални мрежи, телевизии, радиопредавания и къде ли още не, като наближи краят на октомври, се започва познатата за този период тема: Какво да се празнува: Хелоуин или Деня на народните будители. За да има спор или дебати, казано по-официално, трябва да има ясна позиция с ясни аргументи.

За масовото българското общество, което винаги залага именно на скудоумието, не е важно да има аргументи. Важно е да се „крещи“ френетично тезата, която всеки е предпочел и смята за несъмнено вярна. „Ще празнувам Хелоуин, когато американците сложат мартеници“, „Това са чужди празници, имаме си свои“ и така нататък до безкрай.

По-възрастните клатят глава и припомнят комунизма и какво е било тогава. Младите поколения пък, незасегнати от Желязната завеса, са отраснали със свободата да празнуват и честват каквото искат, а не каквото им налагат.

За да има обаче дебати, за решаване на този квазивъпрос веднъж завинаги, трябва да е ясно за какво всъщност се спори или каква идея се защитава. Защо сме „против“ чуждия празник и/или „за“ българския, и обратно.

Първо и най-важно е да се направи разлика между ПРАЗНУВАНЕ и ЧЕСТВАНЕ.

В единия случай нещо се празнува, човек се весели по начина, по който предпочита. В другия случай човек почита някого или нещо, най-често нечие дело, нечия памет. А семантиката на двете понятия празнуване и честване е различна.

Празнува се празникът Halloween по определен начин – празнуващите се преобличат в костюми, събират лакомства – по примера на Западния свят. Прави се, защото е весело, забавно и е повод за маскарад и купон. На другия ден обаче се чества празника на Народните будители. Почита се тяхното дело и тяхната памет.     

За да може да се водят дебати по тези въпроси обаче, страните трябва да са грамотни поне до толкова, че да долавят разликата в семантиката на двете думи.

Ако идните поколения биват възпитавани да познават и ценят своята култура, народност и традиции, да познават и да ценят културите на различните народи, те ще могат да направят своя информиран избор. Кое да празнуват, кое да почетат.

Ако пък родителите на тези идни поколения са достатъчно емоционално интелигентни и функционално грамотни, няма да налагат своя избор и предпочитания само към едно, защото разбират, че свободният избор не прави хората по-малко патриоти.

Напротив. Нищо не пречи да празнуваш чужди празници и да носиш мартеници и не би трябвало да избираш едно от двете поради някакви причини.  

Ако днес нашите деца са обличат като вампири или дяволи и събират лакомства, не значи, че не са възпитани и не обичат културата и празниците си. Голяма е вероятността част от тях да почетат на следващия ден по свой начин делото на Народните будители, макар и без шествия и шумни изяви, каквито не са нужни. А пък ако някои не го направят, то това ще е техен избор, а не неизпълнение на задължение към Родината.