Култура

Днес отбелязваме един от най-големите празници в българския православен календар – Никулден. На този ден почитаме св. Николай Мирликийски Чудотворец – повелителят на морските стихии и покровител на моряците, рибарите, пътешествениците, търговците и банкерите.

Празнуват всички, които носят имената Николай, Никола, Никол, Нейчо, Николина, Николета, Кольо, Нина, Ния, Ница и др. За да уважат именника, в дома му идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени. Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именник.

Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден, а по-голямата част от рибника задължително се изяжда на семейната вечеря. Костите на шарана не се изхвърлят, а се изгарят, закопават се в земята или се пускат в реката – защото се вярва, че така ще се опази и умножи плодородието. Св. Никола закриля семейството и е покровител на дома.

Тъй като Никулден е по време на Коледните пости, които свършват на 24 декември, на трапезата освен рибата присъстват и други постни ястия - сарми и чушки с ориз, варена царевица, жито и други. Може да се добави гарнитура от домати, картофи, боб и други зеленчуци.

Никулден е повратен момент за рибарите – той бележи края на есенно-зимния риболовен сезон и след него риболовът е забранен. На този ден ставало разделянето на спечеленото от рибарите през сезона. Докато празнували, те не забравяли да свият венец от бръшлян и да го пуснат в морето – за онези, които не са се върнали на брега.

Според народните поверия именно св. Никола носи първия сняг - падащ от дългата му бяла брада, а най-често бялата снежна зима пристига именно след 6 декември.