От сърце

През изминалия месец чествахме деня на щастието. Много от нас дори не разбраха, че го е имало този така специален ден. Отбелязваме го на 20.03. Бяхме толкова заети да празнуваме идването на пролетта, че не забелязахме истинския рожденик. Не е като рождените дни, които отбелязваме в календарите си и като отминат ги задраскваме с перманентен маркер, защото ни напомнят за отминаващото време.

Денят на щастието е ден като всеки друг, минава безславно, без подаръци и поздравления. Щастието не идва на купона за рождения си ден, защото не очаква подаръци и няма как да почерпи толкова много гости наведнъж. Пък и няма време за празнуване, работи 24/7.

Отминалият международен ден на щастието ме накара да се замисля. Видяхме ли се с него на 20.03., или никога не е преставало да ни навестява?

Щастието е необозримо и невъзможно за дефиниране.

Щастието е отминаващият момент на върха на пръстите ти, когато го пускаш да си отиде.

Щастието е търсено, намирано, желано и непредсказуемо. Щастието е тук и навсякъде. Щастието е присъстващо или отсъстващо, многозначително или еднозначно. Всеки ден празнувам щастието с чаша горещо кафе и усещанията се изпаряват заедно с дима от напитката.

Прониква в тялото ми като парещата течност. После за кратко си отива, но не се притеснявам, защото ще се върне. Някъде из огромните и шумни улици, когато слънцето ще проникне през облаците и ще огрее бледото ми лице и ще се помоля да остане завинаги.

Щастието е пролетта в рамката на прозореца ти.

Щастието е да си закачиш мартеничката  на цъфнало дръвче, знаеш, че е дошъл този период от годината, в който мракът отстъпва мястото си. Бива изцелен с няколко лъча светлина. Залезите идват късно, дават шанс да се порадваме на живота по-дълго, вместо да се затваряме в домовете си рано-рано.

Да, никой мрак не остава вечно и никоя пролет не пропуска да дойде. Тя просто чака своя ред, да стопи снеговете и да ни донесе дъждовете, които да измият улиците и да ни покажат колко хубаво е да спим до късно при шума на падащите капчици.

Щастието е да стоиш буден до късно, защото разсъждаваш над важни екзистенциални въпроси. Щастието е да се будиш с вдъхновение и очакване новият ден да бъде по-добър. И той ще бъде. Щастието е във вярата в успеха.

Щастието е да си до някого, без дори да се докосвате. Да мълчите, защото и без думи се разбирате. Да посрещате изгрева заедно над купа с овесени ядки.

Щастието е музиката в главата ти. А също и гласовете, които никога не спряха да те окуражават от дълбините на сърцето ти.

Щастието е да се бориш за любовта и за толкова много други неща. Не е ли търсенето на щастието това, което определя битките ни, стъпките ни, живота ни?

Щастието е да се грижиш за близките си и понякога и за себе си. Щастието е в онези дни, които прекарваш пред телевизора с плик чипс и не мислиш за работата, и не мислиш за калориите.

Щастието е в безгрижната ти усмивка през първия работен ден след дългата и вълнуваща почивка.

Щастието е в смеха на някого, когото си разсмял. Щастието е във вазата с цветето, които обичаш повече от котката си. Щастието е в последната капка бира малко преди купонът да свърши. Щастието е в малките неща.

Търсенето  на щастието е в нещата, които осмислят живота ни. Търсим щастието на най-невероятните места.

Но то е в очите, в сърцето, в съзнанието и във всички добри дела, които ни заобикалят и вълнуващи моменти, които винаги предстоят.

Щастието е в толкова много неща, че не ми остана време да ги преброя.