Здраве

Често имам чувството, че половината ми живот минава в четене на етикети. Етикети кое как се пере (които после не спазвам). Етикети кое колко струва (от които разбирам, че хората не познават парите). Етикети кой хранителен продукт какво съдържа (в 90% от случаите - захар). Днес няма да си говорим за диети, в които така или иначе не вярвам, а за здраве.

Здравето, колкото и да е банално, е в основата на всичко. И разбира се, колкото и здравословно да живеем, всички накрая ще умрем. Здравословният начин на живот няма да ни направи безсмъртни, нито задължително ще ни защити от (всички) болести или инциденти. Животът се случва и това е нещо, което просто трябва да приемем. Всичко, което можем да направим, е да се грижим по-добре за себе си и близките си. И повярвай ми, голяма част от тази грижа се съдържа в простичкото на пръв поглед да ядем по-малко захар. Затова и тази статия е вдъхновена от инициативата на The New York Times Make 2020 the Year of Less Sugar и в нея са включени както данни и факти от материала там, така и моите преживявания и опит, свързани със захарта.

Сладкото е вредно

Още от малки често чуваме, че сладкото е вредно. Че ако ядем много сладкиши, ще ни се развалят зъбите (което е така). Но "сладкото" само по себе си не е вредно, тъй като има много видове сладко. Вредни са пакетираните сладкиши, кроасани, сухи пасти и вафли. Вредни са пастите и тортите във витрините на големите супермаркети и огромна част от веригите сладкарници. Но те не са вредни, защото са "сладко", а защото количеството захар в тях е скандално голямо, наред с консерванти, подобрители, оцветители и други трудни за произнасяне думи.

По-лошото е, че добавената захар не е само в "сладкото". Тя е НАВСЯКЪДЕ. В кетчупа и сосовете. В голяма част от сушените плодове. В лютеницата и тестените изделия. В много видове йогурт и в повечето напитки.

Захарта се промъква в живота ни, без да го осъзнаваме, затова да контролираме приема ѝ се оказва нелека задача. Дори когато си мислим, че не ядем сладко, се оказва, че това въобще не е така.

Най-шокиращото за мен като потребител е, че зад огромни надписи БЕЗ ДОБАВЕНА ЗАХАР се крие... захар!

И ако мислиш, че си измислям, ето един пример от днес. Бях в магазина и си търсех бисквита или суров десерт без добавена захар. Аз ям сладко - плодове, фурми, млечни продукти и т.н. Но се опитвам да не ям добавена захар, доколкото ми е възможно. Следователно, поразгледах и отидох на щанда с био и здравословни храни.

Посегнах към една бисквитка с надпис БЕЗ ДОБАВЕНА ЗАХАР и започнах да чета етикета. Оказа се, че в нея няма добавена захар, но има парченца шоколад, които съдържат познай какво - захар! Следващото сурово десертче претърпя подобна съдба - в него няма добавена захар, но има конфитюр, който е със... захар, разбира се. И това е на щанда със здравословните храни. Всеки ден чета десетки етикети за какво ли не и в повечето случаи се оказва, че в продукта има захар. Дори бебешките храни, които би трябвало да се контролират най-сериозно, са пълни със захар, за съжаление.

Защо захарта е обществен враг № 1 (2 или 3)?

И преди да си решил, че съм някаква фанатичка на тема здравословно хранене - няма такова нещо. Аз самата се занимавам със сладкиши и често ям сладко.

Но много добре знам какво и колко да слагам, тъй като разликата е и в какво (вида захар или подсладител - бяла захар е различно от кокосова захар или кленов сироп) и в колко (какво количество захар добавяме). Захарта сама по себе си не е толкова вредна, но това, че е навсякъде и я поглъщаме в неосъзнато големи количества, има своите последици.

Лесен начин да избягваш добавената захар е като сам приготвяш храната си - пак ще трябва да четеш етикетите, но колкото по-малко пакетирани храни купуваш (включително мюслита, овесени ядки, корнфлейкс и бисквити, маскирани като здравословни), толкова по-малко излишна захар ще приемаш. 

И макар и българите да не приемаме толкова захар, колкото, да речем, американците (средно 17 супени лъжици на ден, което е нечувано голямо количество), и тук е трудно да намериш продукти, които да не са наблъскани със захар. Със захар се компенсира основният недостатък на повечето пакетирани десерти - липсата на истински вкус. И освен че от захарта, разбира се, се дебелее, това реално е най-малкият ти проблем (добре де, това си е голям проблем, но има и други, също толкова големи).

Прекалено големите количества захар в организма влияят на обмяната на веществата. Захарта кара тялото ни да остарява по-бързо и дори няма да се спирам на риска от развиване на диабет тип 2 - това със сигурно си го знаеш.

Но може би не знаеш, че изследване, проведено в продължение на 15 години, доказва, че при по-висок постоянен прием на добавена захар рискът от сърдечни заболявания се удвоява, а завишен се оказва и рискът от развитие на рак и дори Алцхаймер. Захарта, подобно на алкохола, може да увреди дори черния ти дроб. 

7 дни без (добавена) захар: Как и защо?

Това е предизвикателството на The New York Times. В него не става въпрос за диета или режим. Не става дума за броене на калории и лишения. Дори няма нужда да се отказваш от десерта, ако обичаш да похапваш нещо сладко след основното хранене. Става въпрос за нещо по-сложно обаче - промяна на хранителните ни навици.

Защото какво ядем, зависи от това как пазаруваме. 

Много хора, които познавам, имат специален шкаф, зареден с вредни храни - чипсове, шоколади, вафли. Той е за "всеки случай", ако им се дояде нещо, а нямат време да отидат до магазина или ги мързи. И единственият начин да не ядеш тези вредни неща е да ги няма у вас. А за да ги няма вкъщи, трябва да не са купени още първоначално.

Както споменах по-горе, един от сигурните начини да не ядем толкова много добавена захар е да приготвяме сами храната си.

По-малко пакетирани храни = по-малко добавена захар в живота ни. 

Следват плодовете, които съдържат естествени захари. И като казвам плодове, имам предвид целия плод - фрешовете са лоша алтернатива, защото изключват фибрите и другите полезни вещества в плодовете и остава само захарта. 

Ако по принцип пиеш безалкохолни напитки, дали газирани, или "натурални" сокове, е хубаво да ги замениш с вода. Това ще доведе до редица ползи за целия ти организъм, тъй че не се колебай да го направиш, независимо дали имаш намерение да спираш захарта, или не.

Преди няколко седмици аз правих въпросното предизвикателство - 7 дни без (добавена) захар, което за мен продължи 11 дни. В случая не беше чак толкова трудно, тъй като имам доста опит - по време на бременността си имах гестационен диабет. Това е не толкова популярен, но относително често срещан вид диабет, който някои бременни развиват и който в повечето случаи (включително в моя) изчезва след раждането. Често бъдещите майки не знаят, че го имат, тъй като това не е задължително изследване, но при повечето бебета, родени над 4 кг, майката е страдала точно от това.

И макар и преди да съм спирала сладкото, покрай тази диагноза научих още много за захарта предимно от лекари. И тук идва другият важен момент - идеята на подобно предизвикателство не е да спреш захарта изцяло или завинаги и никога повече да не хапнеш сладко.

Идеята е да изградиш добри хранителни навици - да четеш етикетите по-внимателно, да избереш домашно приготвен десерт вместо опаковка, пълна със захар и консерванти, да ядеш повече плодове и зеленчуци, да придобиеш нагласата, че храната е гориво и празните калории не ти носят нищо освен излишни килограми, раздразнителност, смяна на настроенията и здравословни проблеми в дългосрочен план.

След като минеш през тези 7 или колкото решиш дни, отново може да хапнеш шоколад - това да се глезим от време на време е важно и за психическото ни здраве.

Въпросът е дали ти контролираш захарта, която приемаш, или оставяш хранителната индустрия да контролира теб.

Изборът е в твоите ръце, но не забравяй, че дори малките промени в начина на живот могат да доведат до големи позитивни последици.