Прегръдка за Пини | Иво Иванов
От доста време искам да кажа нещо за Пини Гершон, но думите някак си не идват. Може би причината е че не искам да говоря или да пиша за него, а искам просто да го прегърна. По-силно отколкото мускулите ми позволяват – така, че да разбере, без нито една дума, откъде идва прегръдката ми и колко много означава жеста му за всички мнoгoстрадални любители на баскетбола в България. Ако сте като мен, и вие обичате повече да давате подаръци, отколкото да ги получавате. Има нещо дълбоко удовлетворяващо, нещо носещо продължителна, устойчива топлина в това – да направиш хубав подарък. Сигурно натурата на това усещане е и малко егоистична – аз лично взимам щастлив благодарността от направения подарък и я нося в себе си далеч по-дълго от трайността на предмета, който съм подарил.
Естествено, има и хора, които отговарят на безвъзмездния подарък с подозрение и неблагодарност, но ми се иска да вярвам, че те са малцинство и отношението им, подобно на надуването на спукан балон, е едно безплодно, обречено на неуспех усилие.
Днес много хора се питат защо Пини Гершон пристигна в страната ни и се зае с непосилната задача да реанимира останките на нашия баскетбол? Защо не иска пари? Защо един чужденец дарява премията си в полза на бъдещето на българския спорт, при условие че нито един от богатите български деятели не е направил същото? Защо преди няколко дни Пини Гершон каза следното: „И без български паспорт се чувствам българин!” От къде дойдоха тези думи, при условие, че вече години наред сме свикнали да чуваме следното от всички страни почти през ден: „Въпреки че имам български паспорт, не се чувствам българин.”
Истината е, че Пини Гершон ни направи подарък. Голям подарък и няма никакво значение дали сме се класирали на европейското на късмет или по някаква друга причина. Жестът на Гершон е това, което е от изключително значение. Трябва да вземем този подарък, да го ценим и да му отвърнем с благодарност. Друг въпрос е, че аз съм от тези хора, които вярват, че за да имаш малко късмет, е нужен много труд.
Днес, вместо да се опитам да обясня мотивацията на Пини, ще ви предложа нещо изключително, което може би ще отговори на много въпроси. Един хубав подарък за всички българи по света, но не от мен, а от един от най-влиятелните еврейски мислители на нашето време – д-р Харолд Шулвайс. Г-н Шулвайс е философ, поет, теолог, писател, учен и равин в една от най-големите синагоги в Америка – Вали Бет Шалом в Лос Анджелис. Въпреки че е на 80, продължава да работи активно върху поредната си книга. Наскоро в Лос Анджелис бе създаден и институтът „Шулвайс”.
Признавам с неудобство, че не знам много за еврейската история, култура и религия. Знам със сигурност обаче, че еврейският народ е изстрадал неописуема варварщина, която никога не трябва да бъде повтаряна. Ние също сме изстрадал народ. Народ, който в продължение на столетия е мачкан и тъпкан, но е оцелял. Робството обаче, ни е научило на човечност и състрадание към слабите, на толерантност и доброта. Възможно е някъде в робството да са се породили и някои от комплексите ни, но според мен нито един от тях не е неизлечим. Светът все още не знае много за България. Ние нямаме Нобелови лауреати (Елиас Канети е живял само 10 години в България), нямаме значителни Оскари, нямаме Моцарт, Шопен, Вaн Гог или Достоевски – имена, познати на всеки човек по целия свят. Ограбени от Ренесанса си, ние не сме имали дори възможността да развием огромния си потенциал.
Но българският народ е дал на света нещо изумително и може би по-ценно от всичко изброено по-горе. Ще бъда вечно признателен за това, което са направили дедите ни, защото те са ми дали вечен повод да се гордея, че съм българин.
На 12 април 2002 г. Шулвайс изнесе реч на другия край на света, в Лос Анджелис. Сред публиката му личаха имената на холивудски звезди и на някои от най-влиятелните жители на прочутия град. В края на речта, в прочутия, претъпкан храм цареше абсолютна тишина. Ако някои беше изпуснал игла, звукът от падането й щеше да отекне като гръмотевица навсякъде. После тълпата излезе мълчаливо, с настръхнала кожа и неочаквана, вечна любов към една непозната, малка страна, наречена България.
Аз все още не мога да чета думите на Шулвайс, без да се развълнувам. Дори днес, след като ги знам почти наизуст, ако не ги гледах върху монитора, а върху лист хартия – по него щеше да има петна от солени сълзи. Преди години публикувах обръщението на Д-р Шулвайс във вестник 7 Дни Спорт. Тогава причината бе по-тъжна – днес тя е хубава, защото се казва Гершон. И когато свършите да четете, сигурно ще се съгласите с мен, че Пини навярно е много благодарен на България и е човек, който знае как да превърне своята собствена благодарност в подарък. Г-н Шулвайс се съгласи да ми предостави речта си със следните думи: „Иво, за мен ще бъде чест да говоря с българския народ."
Д-р Харолд Шулвайс, 12 април 2002:
”На нас ни трябва точно тази вечер. Трябва ни точно това събитие. Трябва ни точно тази част от миналото. Те са ни необходими, за да съхраним разсъдъка си. Необходими са, за да намерим утешение. Необходими са, за да запазим вярата си. Ето че сърцата ни отново натежават. Смятахме ги за изчезнали, но травмата на разрушението, наречието на геноцида и атмосферата на холокоста отново надигат главите си и ние сме омаломощени от тяхната глобализация.
Трябва ни ново сърце, с което да надвием антракса на циничност, токсините на разочарование и безнадеждност. Нека днес потърсим лъча на надеждата в миналото. Колкото и да е парадоксално, ще открием тази искра в пепелта на крематориума. Днес ние ще се преклоним пред България! Защо България? Какво общо има синагогата с Българската православна църква? Какво общо имат евреите по света с така нареченото Народно Cъбрание?
Нека цитирам професор Ед Гафни и ви напомня, че България е единствената страна в тази част на света, на чиято територия е имало повече евреи в края на Втората световна война, отколкото в нейното начало. България е единствената страна (с изключение на Дания и Финландия), която въпреки нацисткото присъствие е предпазила изцяло еврейската си популация: 50 000 човешки живота! 50 000 еврейски души са били спасени благодарение на българския народ!
Нека днес насочим очите си към хората на България, тези, които идват от друга вяра, от други религии: православни християни, католици, мюсюлмани и атеисти. Хора от най-различно потекло, които отказаха да се престорят на глухи, които не пожелаха да се поддадат на афазията – това престъпно мълчание, което в историята често е равнозначно на съучастие в убийство. Нека днес насочим очите си към героизма на българските свещеници: Софийския митрополит Стефан, Пловдивския митрополит Кирил и Видинския митрополит Неофит. Тези изключителни църковни служители са изпратили спешни телеграми до цар Борис III, който бил под постоянен нацистки натиск да предаде българските евреи на Германия. В тези телеграми свещениците са настоявали влаковете, в които хиляди евреи вече са били натоварени като сардини, да бъдат незабавно спрени. Тези църковни служители заявили пред царя, че ще легнат на релсите пред всеки влак, натоварен с евреи за лагерите на смъртта.
Ние винаги ще помним тези лидери, които убедиха Светия синод не само да заклейми расистката държавна политика, но и да издаде масово сертификати за покръстване, с които да предпази съгражданите си от депортиране. Когато правителството се опита да спре църквата чрез заплахи и натиск, свещениците отговориха ясно и без колебание.
Техният отговор бе: "Не!" Това "не!" бе гласът на съвестта. Това "не!" отекна в цяла България и бе подето от цялата нация. Да можеш да кажеш "не!" на злото е най-дълбокото потвърждение в божественост. Да кажеш "не!" на убийците означава да кажеш "да!" на живота. Тази вечер благославяме и обикновените хора, и свещениците, и младите, и старите, и бедните, и богатите – целия български народ, който сякаш знаеше дума по дума напътствието на пророка Исая: „...и превърна себе си в подслон срещу вятъра, скривалище срещу бурята, пълноводна река в сушата и могъща сянка в пустинята.”
Днес ние сме се събрали тук, за да отбележим пред целия свят една голяма добрина. Добрината не бива да бъде погребвана в анонимност. Добрината е доказателство за Божественост. Дължим го на децата си. Нашите деца трябва да получат урок по Божественост. Нашите деца трябва да научат имената на истинските знаменитости, на истинските герои на нашето време, на героизма да отречеш бруталната сила, на благородството на алтруистичния дух.
Защо децата ни да познават само името на злото – имената на Химлер, на Хайдрих, на Хитлер? Защо да не познават името Димитър Пешев, бившия говорител на Народното събрание? Този мъж се дистанцира от антиеврейския закон и когато научи, че се планира българските евреи да бъдат изпратени на сигурна смърт, събра подкрепата на още 42-ма парламентаристи, които не позволиха достойнството на България да бъде опетнено завинаги. Пешев загуби политическата си власт, работата си, но спечели безсмъртие.
Човещината на България е част от историята, която не трябва да бъде забравяна. Тази човещина ни научи и ще учи децата ни, че е имало, има и винаги ще има начин да се противодейства срещу злото. Тази човещинa ни научи, че в даден момент, в даден върховен момент отговорът "не" е в състояние да спаси света и да даде сили на цивилизацията.
Какво значат тези хора за нас: Цар Борис III, Димитър Пешев, свещениците? Та, нали те са все хора с толкова различни от нашите догми, доктрини и духовност. Но те някак си са осъзнали интуитивно и екзистенциално, че религията се лишава от смисъл, ако не е в състояние да надмогне границите на собствената си църковност. Величието на една религия е в нейната способност да покаже състрадание към онези хора, които принадлежат към друга вяра, друга доктрина и друг начин на живот.
Питате какво означава България за нас? Тя е ръката на приятелството, добрината, предаността и надеждата. Добрината не трябва да осиротява. Нека винаги я помним в молитвите си, защото добрината заслужава единствено безсмъртие.”
