Успелите споделят

Преслава Пейчева е усмихната, красива и притежава един от най-нежните гласове според феновете на българската поп музика. Вокал е на група „Те” от 2007 година, но паралелно с това развива и самостоятелната си кариера. Занимава се с музика от 14-годишна. Българската публика се запознава с нея отблизо по време на участието ѝ в първия сезон на музикалното риалити „Music Idol“, където стига до финалната тройка. Тя е една от чаровните певици, които приемат пеенето като призвание, страст и професия.

Музикалната индустрия през последните години е сред най-конкурентните. През какви трудности преминава един млад изпълнител по пътя си?

Трудните моменти са част от израстването на всеки артист и са сериозен тест за качествата му и като личност. В България този, който иска да налага стил и качество в музиката, достига изключително трудно до публиката. Причината е, че умишлено се налагат, рекламират и присъстват в медийното пространство едни и същи артисти, които произвеждат песни с видеоклипове „на килограм”.

Ти стана популярна с риалити предаване през 2007 година. За почти 10 години с какво се промени българската музика за теб?

Музиката липсва в песните за сметка на появата на една голяма вълна караоке певци. Има много малки изключения сред тях. Ние сме малка държава с твърде много телевизионни формати, които търсят музикални таланти. От тях обаче печелят единствено компаниите. Певците получават тримесечна бърза слава.

Самостоятелно или в група се работи по-лесно?

Лесно няма никъде. И едното, и другото имат своите плюсове и минуси. Аз не съм спирала да работя с музиканти, защото държа авторските ми песни да са записани от професионалисти. Удоволствието да излезеш на сцената с група и да импровизираш с нея е несравнимо, но възможностите за изява на живо с цяла банда са по-малки, отколкото възможностите за самостоятелна изява. Фронтменът дори и когато е с музиканти зад гръба си, има най-голяма отговорност, затова често понася и позитивите, и негативите в най-голяма степен. Чрез работата в екип човек учи много и му се налага да преглъща егото си.

Новият ти проект е с „Хората от гетото” и се казва „Идваш ли с мен” – кои са хората, които вървят до теб и те подкрепят в музикалния ти път?

Най-близките и моята половинка, която ме научи и какво е истинската любов в живота. И.. слава Богу, няколко истински приятелства с музиканти.

Кога си била най-притеснена и кога - най-щастлива на сцената?

Щастлива и благодарна съм всеки път, когато съм на сцена. Особено, когато съм имала възможност да я споделя с големи имена като Джордж Дюк, Боби Кимбъл(Тото), Джон Лоутън, The brand new heavies и др. Адреналинът го има винаги, с времето се учиш само как да го владееш по-добре. Най-голямо беше притеснението ми, когато участвах в певческите конкурси. Не обичах да се явявам на кастинги, защото музиката не е състезание. А там по неписани правила трябва да се изпълняват определени песни по начин, който да се харесват от масовата аудитория, защото е свикнала с тях.

Страда ли българският пазар от недостатъчно качествени продукти или точно обратното – вече има твърде много музиканти и продукция?

Страда, разбира се. Малко са истинските изпълнителни, които имат качествата и възможността да включат в репертоара си нещо различно от кавъри.

Кое е най-голямото предимство на творците у нас?

Искреността на сцената. В това е разковничето да бъдеш себе си и да изискваш максимума. В другия случай си имитатор.

Красотата и свежестта често присъстват в твоите песни. Как съветваш младите хора да ги откриват по-често в живота, в ежедневието си?

Не обичам да давам съвети и препоръки, но мисля, че трябва да умеем да се радваме на малките неща, да обичаме животните и природата, да ги пазим, защото са ни голям дар. Иначе, хората са различни, човешките отношения са най-сложното нещо в днешния материален свят, затова всеки сам трябва да търси своята духовна храна, без която не може.

Кога идва удовлетворението? А успехът?

Това е продължението на предишния въпрос – няма и формула за успех, тя е различна в светоусещането на всеки. За мен удовлетворение е всяка нова песен. Ако някой припознае себе си и историята си в нея, е успех.

Какви са наблюденията ти върху работата, развитието и стремежите на младите българи?

Малко от будните, знаещите и можещите избират да останат тук в последните години. Малцинство са на фона на тези, които израснаха с идеята, че могат лесно да завършат висшето си образование, че важното е да имат пари, да излизат много, да имат маркови дрешки и нова кола. Не слагам всички под общ знаменател, но мисля, че тепърва ще страдаме от липсата на качествени кадри в здравеопазването, образованието, културата… Затова са много ценни тези, които избират да останат тук.

Защо избра България? Клише ли е твърдението, че у нас за хората, ориентирани към творчество е по-трудно, отколкото на запад?

Тук съм родена и обичам да пея и пиша песни на български. Така се чувствам най-истинска. Мои песни бяха харесани и оценени първо от чужди диджеи в българския си вариант, чак след това ги записах за европейските клубове на английски.

Смятам, че е голяма заблуда твърдението, че е по-лесно в чужбина, отколкото у нас. Конкуренцията там е изключително голяма. Разликата е, че по-голямата част от качествените хора, които могат да оценят и платят за стойностен продукт, не са вече тук, а някъде там.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/ акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.