Причини да заминеш или причини да останеш?

03 април 2016 21:05 | Автор: Венелин Добрев | От сърце

Бях си поставил за цел да напиша тази статия преди повече от месец. За жалост обаче времето никога не стигаше за нея и тя винаги оставаше назад за сметка на нещо по-важно от моето работно ежедневие. Едва днес си дадох сметка, че колкото и малък да е шансът за това, някой от емигриралите през последните 30 дни е можел да попадне на този материал. Да го прочете и да се замисли. А може би, дори и да остане.

Всеки път, когато си говоря с хора, които напускат страната им задавам въпросът "Защо?". Едва ли ще кажа нещо, което тотално да промени мирогледа им на мига и те да се приберат с куфарите обратно у дома. Но мога поне да знам върху какво трябва да работим, за да не заминат след време децата, които са сега в училище. Много хора си мислят, че няма рационални причини да останеш в България. Подобен тип теза се посреща с коментари "Ти си луд!", "това са глупости" или малко по-оптимистичното "би било хубаво, но е невъзможно". И понеже самата ни медия като такава беше създадена с идеята да опровергава именно твърдения като написаните по-горе, в този материал аз ще се опитам да направя именно това.

Нека се спрем на някои от отговорите, които получих на своят въпрос "Защо заминаваш?" и да видим кои са причините за вземането на едно тежко решение за раздяла с дом и семейство. И след като ги разгледаме ще се опитам да дам ответен отговор на всяка една от тях, за да покажа как те биха могли (при достатъчно желание и упоритост) всъщност да бъдат причини за оставане или поне да не бъдат решаващ фактор за едно евентуално минаване през Терминал 2 с еднопосочен билет.

photo-1444313431167-e7921088a9d3

В България всичко е пълен хаос

Всеки ден в ежедневието си срещаме искрящи примери за верността на това твърдение. Хаосът е част от нашия живот и той може да бъден видян навсякъде - от най-ниските до най-високите етажи на всяка една структура. На много места нещата често се случват "на магия" и са на косъм от пълен крах. Някак си обаче се държат. И тук не става дума само за институциите - в много бизнеси ситуацията не е по-различна. Въобще навсякъде е тежко неизрядно. И ако по високите етажи цари анархия само си представете какво става надолу. Нека обаче не забравяме, че в целият този тежък хаос всеки проблем е една потенциална възможност. И не само, че има много възможности, но те позволяват безброи експерименти и импровизации, които в крайна сметка се оптлащат. Все по-често чуваме за млади хора от България, които са създали нещо революционно в дадена област. И тези хора много често са дори под 30 години. Просто те имат опит поглед на даден проблем в нея и го решават, а много хора, които имат главоболия заради същото нещо са готови да им платят добри пари, за да получат решението.

Безобразно лесно е да намериш ниша за реализация у нас - всеки проблем ти дава една такава

У нас няма добро заплащане

Няма нужда да цитирам десетки авторитетни статистики, за да се убеди в гореописаното твърдение. Ако попитате кое е нещото, от което всеки е недоволен в своята работа, то това ще е заплащането. По всеобщо мнение трудовите възнаграждения в страната са ниски спрямо тези в чужбина и почти никой не си прави труда да предлага адекватна заплата за положения труд на работещите. Добрата новина е, че с напредването на технологиите можете да стоите на дивана си в София и да получавате заплата, правейки сайт на американски клиент в Ню Йорк. Така се получава куриозната ситуация, че един графичен дизайнер, програмист, маркетолог или човек с друга професия на свободна практика може да живее по-добре от един свой колега със същата заплата в САЩ. Защо ли? Нека не забравяме, че тук не само заплатите са по-ниски, но и разходите.

В крайна сметка не е важно колко получаваш, а колко ти остава за харчене

В България всеки те мачка и ежедневието е сиво и полшо

Политиците са нагли, институциите не работят, системата те мачка, а на всичкото отгоре медиите те заливат системно с вълни от негативни новини и риалити формати със съмнително качество. Тук всеки е унил и намръщен, шефовете гледат да те прекарат. Абе с една дума е ад. Тази дума от две буквички е описателна за цялата ни страна за много хора. Мислите ли си, че някой с подобна нагласа към своята страна ще намери добро бъдеще в нея? Хубавото на цялата сивота е, че това е като едно огромно платно за изява на всички, които искат да правят хубави и готини неща и да внасят свежест и разнообразие в живота на хората. Това може да се случи чрез облагородяване на градската среда, стрийт арт, благотворителна кауза или някоя друга гражданска инициатива. Този тип действия намират все по-широко отразяване и в национален ефир, защото българският зрител все по-твърдо заявява, че му е писнало от негативизъм в ефира. Дерзайте, хубавите неща в тази насока тепърва предстоят! Може да се вдъхновите да ги направите и вие. Имате едно огромно необработено поле за изява - развихрете своето въображение и го използвайте.

Когато всичко е унило и сиво е много лесно да се откроиш

12715490_1039064039450276_8102882007909587598_n

В крайна сметка не можем само да си повтаряме "Там е хубаво", "Там е уредено", "Там е по-добре". Нека направим своето Тук една добра алтернатива на това, което ни очаква извън пределите на държавната граница. Да, ще бъде трудно и ще изисква време, но поне можем да положим основите на нещо такова. Можем да превърнем причините за своето заминаване в причини за нашето оставане и да покажем, че в България бъдеще има. Вярвам, че заедно можем.