Приказка от реалността: Орфей, Рихард Щраус, една българка и световната музикална сцена на 20. век
През 1944 г. се навършват 80 години от рождението на Рихард Щраус. По този случай Виенската градска опера поставя на сцена знаменитата опера „Саломе“, създадена от композитора. На репетициите и на премиерата присъства и самият Щраус. След представянето на операта пред публика, той се обръща към младата оперна певица, изпълнила ролята на принцеса Саломе, с думите, цитирани в пресата в цялата страна:
Не знаех, че моята музика е толкова хубава! Вие ми открихте това чрез вашия глас! Ако Орфей е бил гениален певец и магьосник, то Вие сте негова дъщеря!
Името на певицата е Люба Велич, родена през 1913 като Люба Величкова в село близо до Шумен. И до днес това изпълнение се счита за едно от най-чувствените, за еталон за музикален гений.
*На снимката - Люба в ролята на принцеса Саломе в едноименната опера.
** Източник - http://www.bulgaren.org
Люба има детство като всяко друго дете по онова време – свободното й време минава в полски труд. Но мечтата й е да стане певица, затова се труди много - пее в училищния хор и посещава уроци по пеене.
Завършва с отличен успех Шуменската гимназия и на заключителния концерт изпълнява ария от опера на Доницети. В публиката е професор Георги Златев Черкин, който е запленен от младата певица. След края на концерта той й се представя, кани я да стане негова ученичка в Музикалната академия в София и накрая й казва:
„Предстои Ви голямо, не, велико бъдеще, но трябва да се учи и да се учи.“
Думите му стават пророчески.
Скоро след завършването си Люба заминава за София и няколко месеца, след като пристига в столицата, почти без никаква подготовка, е назначена за хористка в Софийската опера. Освен това тя пее и в хора на Св. Александър Невски, редом с Борис Христов и Тодор Мазаров.
Едва година по-късно тя попада във Виена, където професор Черкин представя най-добрите си ученици. Там е забелязана и приета да продължи обучението си във Виенската музикална академия. Въпреки глада и немотията, в която живее, тя полага нечовешки усилия и успява да завърши престижното учебно заведение за 2 (!) вместо за 6 години.
След това тя първо работи в операта в град Грац, на 150 км от Виена. Три години по-късно се връща в австрийската столица и продължава кариерата си във Виенската градска опера. След бурните аплодисменти на публиката за ролята й на принцеса Саломе, славата на певицата се разпространява глобално.
Тогава тя променя името си на Велич – фамилията Величкова се произнася по-трудно на немски. След небивалия успех във Виена, Люба е поканена да изпълни ролята на принцеса Саломе в опера Ковънт Гардън в Лондон, после и в Метрополитън опера, Ню Йорк. Световно призната за невероятен талант, тя надминава дори съвременничката си, гъркинята Мария Калас.
В рамките на 25 години тя изпява над 1400 спектакъла по света и участва в 75 филма – американските президенти Хари Труман и наследилият го Дуайт Айзенхауър дават приеми в нейна чест.
През 1962 г. тя е удостоена с отличие на Виенската опера за камерна певица, а 12 години по-късно и с орден за високи заслуги към Австрия и към световното оперно изкуство. С ролята на Саломе тя си спечелва слава както преживе, така и посмъртно - на гроба й в австрийската столица е написана последната реплика на героинята й от операта на Рихард Щраус по текст на Оскар Уайлд - "Тайната на любовта е по-голяма от тайната на смъртта".
И наистина, смъртта се оказва незначителна за тази българка, която завладява сърцата и душите на хора от различни националности, етноси, религии и прослойки на обществото по целия свят. Талантът й е факт, но нека не забравяме за огромното й желание за успех и усилията, които е положила, за да постигне мечтата си.
Повечето пъти виждаме само крайния резултат, който човек постига, но не и усилията, провалите и трудностите, през които минава пътят за постигането на всяка голяма мечта. Всяка голяма мечта, колкото и обикновена да ни се струва, има значение.
Люба Величкова е искала да стане певица, и се е стремила към постигането на тази своя мечта. Всичките й успехи са били следствие от огромния труд, който е полагала, за да постигне целта си. Затова мечтайте, но не забравяйте, че нивото на постигане на всяка мечта е равнопропорционално на труда, положен в тази посока!
Запис с оригиналния глас на Люба, изпълняваща ария от операта "Саломе", чуйте тук!