Приказка за бабата и змиите (или как никога не е късно да сбъднеш мечтите си)
Една учителка по биология най-накрая успява да се докосне до животните, за които толкова е разказвала на децата, благодарение на ЗмиярникЪ.
Слънчев октомврийски следобед - аромат на печени кестени, улици в златисто и хора, топлещи се с шалове и с усмивки. Пейзажът е същият и в морската градина в Бургас, а шумът на вълните е носталгия по непрежалимото лято.
От единия край на градината в търсене на змии тръгва една неостаряваща мечтателка. Не помни прочела ли е във вестника или видяла по телевизията, но е разбрала, че там има терариум. Лека-полека, стъпка по стъпка, тя успява да стигне до мястото.
В другия край, в ЗмиярникЪ, денят си тече както обикновено. Но появата на възрастната жена е като слънчев лъч, попаднал в сърцето на един човек, а след неговия разказ - на хиляди:
Бабата си тръгва щастлива, защото така става, когато желанията се сбъдват.
Не е сигурно, че мечтите ни ще станат реалност, ако чакаме с нетърпение всяко 11:11, откъснем всяко глухарче, което видим или прекараме безсънна нощ на балкона, когато прочетем, че Персеидите са решили да направят пит–стоп край Земята.
Бабата си тръгва щастлива, защото силно е вярвала в доброто и го е пре(по)давала. И един ден то се връща обратно при нея с помощта на добри хора. И на змии.
