Общество

Евгени Генов, световнопризнат наш самбист, взе под крилото си Недялко и Николай от отбора по самбо, след като стана ясно, че Домът за деца лишени от родителска грижа в Севлиево ще бъде закрит.

Имало едно време едно градче, сгушено в полите на Старата планина. Това малко градче, наречено Севлиево, раждало много големи хора, с великански сърца - добри, разумни, грижещи се за околните, следващи мечтите си. Един от тези хора се казвал Евгени.

Евгени се събуждал всеки ден с една мисъл - да грабне бялата куртка, колана и самбовките и да отиде да тренира своя любим спорт, в който, вярно, трябва да се биеш, но се учиш да защитаваш себе си и другите. А какво по-важно от това?

Дълги тренировки, много труд и не след дълго Евгени започнал да печели купи, медали, награди. Бил щастлив, защото побеждавал, защото нито едно вложено усилие не било напразно, защото и той, и близките му били горди.

Евгени продължил да жъне успех след успех, но решил, че е време да помогне на децата, които обичат самбото и желаят да бъдат велики спортисти като него. Ето защо той станал треньор на отбор от малчугани. 

Сред малчуганите били Недялко и Ники, братя на 10 и 8 години. Те обаче не живеели при майка си и баща си, а в дом, в който всички деца позабравят как да изговарят "мамо" и "тате", понеже няма на кого да кажат тези най-хубави думички. А преди няколко месеца разбрали, че домът вече няма да съществува. Страхували се от новото, от непознатото, и с радост отивали на тренировки в залата при своя любим учител - единственото място, което чувствали като дом, в което имало сигурност.

Евгени обикнал Ники и Недялко, сякаш те били негови деца. А когато научил, че може никога да не ги види повече, не се поколебал, а послушал сърцето си - момчетата трябвало да останат при него. За да може да са щастливи. И да имат друг истински дом освен залата.

Затова Евгени започнал да играе самбо срещу живота - нанесъл няколко удара по съда и по хората, които все много знаят, и успял да защити Недялко и Ники, които след училище и тренировки вече се прибират вкъщи, хванали за ръка своя треньор, приятел, учител, ангел-хранител...

А Евгени се събужда всеки ден с една мисъл - да вземе трите бели куртки, трите колана и трите чифта самбовки, да отиде заедно с двамата братя и да тренират своя любим спорт, в който, вярно, трябва да се биеш, но се учиш да защитаваш себе си и другите. И да се бориш за тези, които обичаш. А какво по-важно от това?