От сърце

Пътуване с влак в България... Всеки, чувайки това, подхожда с предубеждения, негативизъм, представи не за приключенско пътуване и забави, а за пълен ад. Никой не може да отрече, че има някои кошмарни пътувания - блъсканица, липса на места или счупени прозорци, но какво ако всичко това си заслужава? Повечето от пътуванията ми с влак ми носят толкова спомени и смях, че бих могла да напиша книга. И определено ще продължавам да пътувам, да търся нови приятели, да виждам другите вселени, защото само този, който не пътува и не се вглежда в красотата около себе си, не може да усети колко любов, позитивизъм и знание може да натрупа. Дори и когато спокойно си стои и пътува... с влак. 

Пътуването по празниците със сигурност е доста по-екстремно, защото има много повече хора, събрани на едно място. Така стана и този път около Великденските празници. Помислих си, че толкова струпване на различни характери ще доведе до скандали, борба за места и неприятни усещания. Не и този път. Пътуването ме срещна с един от най-позитивните хора, които някога съм виждала. Човек, който за по-малко от минута успя да се запознае с всички от купето, да намери тема за разговор и да усмихне някого. С напредването на времето и продължителното пътуване, той не само се запозна с нас - хората от неговото купе, но и с тези от целия вагон. Какъв ли е този човек, който предпочита да се усмихва, да говори с другите и да ги опознава, отколкото да стои мирно и да си гледа в телефона?

Александър е обикновено момче с необикновен позитивизъм. Запознахме се и разбрах, че е творец - обича да пише стихове. Първоначалното ми мнение за него не беше от най-добрите - странно е да видиш толкова комуникативен човек, защото това често граничи с нахалство. Разговорът ни обаче ми отвори очите за нещо, за което до този момент не се бях замисляла толкова. Сподели ми, че когато пътува, винаги си намира приятели, с които продължава да поддържа връзка, че не иска да стои безцелно и да се моли да не бъде заговорен от някого, а напротив - дори и понякога да изглежда нахален в очите на другите, той го прави с цел - да научи повече от тях и да си създаде нови приятелства. От този момент нататък си поставих цел - при всяко мое пътуване да се запознавам поне с един нов човек, да не чета постоянно книга или да гледам през прозореца, а да търся и намирам нови, различни и красиви характери. 

Разказа ми, че в писането е намерил успокоение, радост и надежда и е започнал да твори в труден за него период. Решава, че след тъжните стихове трябва да напише и нещо забавно и позитивно - и така, стих след стих, започва да натрупва много нови красоти. Относно заразяващата си енергия, способност да намери тема с всекиго, да бъде харесан от всяко едно дете, той казва: 

Старая се винаги да съм усмихнат и да зареждам хората, разбира се, има мигове, когато ми е сиротно, но мисля, че точно тях си ги пазя за тогава, когато съм сам.

Освен с поезия, той се занимава и с театър. Личеше си, че е човек на изкуството, защото беше различен и за жалост, от доста хора неразбран. 

Театърът е голямата ми любов. На сцената забравям за всички неволи и се потапям в магичния Свят на театъра. Смело мога да кажа, че на сцената се чувствам най-добре. Не съм професионалист, но колективът, който създадохме в любителския театър в гр. Павликени към НЧ Братство 1884, ме кара да се чувствам като такъв.

Когато го попитах за какво мечтае, той ми каза, че вярва, че винаги най-доброто предстои. Посветил е живота си на добри каузи - да радва останалите и по този начин да бъде пълноценен. Иска хората да се преоткриват в стиховете му и желае да усети, че оставя нещо след себе си. 

Много съм щастлива, че успях да попия от позитивизма на Александър и от желанието му да бъде полезен както на себе си, така и на останалите. Даде ми урок, който определено ще помня и в бъдеще - ако искам хората да ме зареждат позитивно и да бъдат добри с мен, аз трябва да правя същото. Колкото и натоварен ден да имаме, колкото и тъжни моменти, когато се усмихнем на някого, той ще се усмихне на нас. Най-ценните неща не се плащат с пари, а излизат право от сърцето - усмивката, добрата дума, запознанството, споделянето. Радвам се, че успях да се докосна до красивите му стихове и да се усмихвам, докато ги чета. Радвам се, че пътувах, защото въпреки перипетиите, успях да намеря капчица щастие, която ме топли с дни. 

Пътувайте, защото никога не знаете кога и къде ще срещнете толкова позитивен човек, че да се стремите и вие да сте така зареждащ за останалите. А може вие да се превърнете в Позитивния герой за някого другиго, а това определено си е признание. Пътуванията с влак са чудесно решение за приключенски души, хора, търсещи усмивки, и определено всяко едно от тях може да се превърне от механичното "придвижване на тялото от точка А до точка Б", както казва Алеко Константинов, в истинско и незабравимо пътуване на душата. 

"Светът е книга и тези, които не пътуват, четат само една страница."

Августин Блажени