Принцесата (не) отвръща на удара (ПРИКАЗКА)
Имало едно време една непринцеса. Да, правилно го прочете – има "не" отпред. Мога да ти кажа, че тя била прекрасна, умна, красива и добра, но не искам да те лъжа. Не ме разбирай погрешно - непринцесата не била грозна или лоша. Просто била...добре, ще го кажа по-тихо, за да не се засегне – била средна работа. Очевидно (поне за нас) не била истинска принцеса, но се държала като такава. От малка знаела, че единственият начин да ти повярват е, ако ти самият си вярваш.
Непринцесата нямала кой знае какви качества – не била твърде добра готвачка, не умеела да бродира, не обичала да решава трудни задачи. Самата тя дълбоко в себе си знаела, че не е нищо особено, но толкова искала да е специална, че за нищо на света не би си признала. А истината била много просто – нашата непринцеса била посредствена.
Ще си кажеш какво толкова лошо има в това, да не би да е само тя? Да, но не. Непринцесата искала повече. Искала всичко. И искала хората да я смятат за принцеса. Това обаче не било никак лесно, защото както вече споменахме ѝ липсвали някои главни принцески качества.
Едно от тях (и може би най-важното) било добротворството. Всяка принцеса се занимавала с благотворителност - хранела бедните, четяла приказки на сирачетата и говорела с бездомните. Понякога дори превръщала целия си палат в голям хотел за кучета (и котки...и всякакви други животни). Или поне така правела принцеса Алеса.
Нашата непринцеса знаела, че единственият начин да се доближи до този стандарт е да се сближи с принцесата и да се учи от нея. Затова решила да стане нейна придворна. След 12-ия опит успяла и станала част от свитата на принцеса Алеса. Започнала всеки ден да се вижда с нея, да я придружава на разходките ѝ из града и да „попива занаят“.
Проблемът бил, че да си принцеса се оказало трудно, а да си придворна - още повече. Трябвало да изпълнява всякакви досадни задължения, които никак не били по вкуса ѝ – да си играе с децата, да сплита косите на момиченцата, да прави комплименти на другите и да се държи мило с всички. Колкото и да се опитвала непринцесата просто изглеждала изкуствено – винаги нещо липсвало. Игрите ѝ били скучни за малчуганите, плитките никога не се получавали, а комплиментите звучали фалшиво. След няколко месеца „ходене по мъките“ непринцесата решила, че този подход не дава резултати и вместо тя да става като принцесата ще се опита да накара принцесата да стане като нея.
Затова един ден отишла в покоите ѝ докато била сама и решела дългата си кестенява коса (принцесите много обичат да се решат, и аз не знам защо). Непринцесата ѝ наговорила куп ужасни неща само за да види реакцията ѝ. Очаквала принцесата да се ядоса, да започне да вилнее, може би дори да счупи нещо. Принцеса Алеса просто я гледала и не казала нито дума. Усмихнала се и продължила да сресва косата си. Не изгонила непринцесата, изчакала я сама да си тръгне.
Изводът от тази история е, че ако си непринцеса авторката може дори да не ти даде име. И че дори да изглежда по-лесно да завлечеш някой в калта, не е изключено той просто да реши, че няма работа там.
Край.
В.П.
2017-09-17 14:20:14 ReplyЕех, Деси, Деси, така и не успя да разбереш, че приказки вече няма, както и принцове и принцеси.. :) И живееш в своя свят на илюзии далече от реалните престави за себе, си а от илюзията до реалното има многоо разстояние :) Самовлюбеността ти миличка няма да ти помогне с нещо, по-добре погледни в огледалото и прецени Реалните си възможности. Аз не тая нищо лошо към теб все пак, в мен пробуди съжаление, защото е жалко да гледаш как човек няма очи да прозре истината и живее в розови заблуди :) Дано някой ден ти дойде съвестта и е хубаво човек да е малко по-смирен и снизходителен, затова аз ти подарявам моята снизходителност, не заради друго а защото мога да си го позволя и съм достатъчно благородна :) И най-вече съм твърде оригинална и не ми е интересно да се конкурирам с някой друг, освен със самата себе си, за да бъда по-добра версия на себе си всеки път, със всеки успех :) Аз също бих мога да кажа, че съм принцеса по душа обаче, и това никой няма как да го промени или да ми го вземе, защото хората които ме познават знаят каква съм и какви са моите качества, възможности и достойнства :) Но никога не бих се хвалила с това, което съм или което притежавам, защото истинските хора са известни със своята скромност :) По безплодно дърво няма как да хвърлят камъни и явно с нещо съм те провокирала, за което се радвам, значи все пак има нещо у мен, което ти смяташ че нямаш и че никога няма да бъдеш и затова пускаш своята отрова.. :) Но от тази отрова мила, ще се отровиш единствено ти! Ти може да си избрала да си строгата ''кралица'' в своето ''кралство'', но нямаше как да очакваш да опитомиш волна и свободна душа като мен, защото бях прекалено цветна за теб и те заслeпявах с колоритността си :) И на теб естествено, това не ти хареса. Защото не можеш да си такава, поради това, че си позволила скучните и сиви рамки и граници да пречат на твоето полезрение и да не виждаш по-далеч от носа си и само това, което искаш да видиш - там в кутийката :) Щом така ти е удобно няма как да го оспорвам, но всеки има право на място под Слънцето и да се бори за него :) Благодаря ти все пак за всичко, ти ми показа, че има и неблагодарни хора :) Ти не можа да бъдеш нито снизходителна, нито благородна, нито достойна за своята ''корона''. Бъди спокойна, защото има и ще има хора, които ще оценяват и мен и творчеството ми и ще му се радват :) И най-вече ще го уважават. И аз ще продължа да творя с цветните си четки и да украсявам света с палитрата си и никой няма как да ме спре, дори и отново да се опитват да ме слагат в границите и рамките си, аз пак ще ги разбивам и се гордея със това! :) Пожелавам ти и ти един ден, да си позволиш да излезеш извън тях (ако имаш смелостта) и да усетиш чувството. Желая ти всичко добро! :) <3