Образование и наука

Професията образователен медиатор сякаш не е особено позната на повечето хора у нас. Въпреки това обаче тя е изключително важна, за да помогне на децата от малцинствени групи да завършат своето образование и да се реализират като успешни и вдъхновени млади хора. Образователните медиатори, по думите на самите деца, са "супергероите", които правят тази магия възможна чрез редовен диалог с родителите, съветване на учениците и помагане с учебния материал.

За да разбера повече за тази крайно интересна професия, аз се свързах със център "Амалипе", за да им представя идеята си за статия за образователните медиатори, а те ме свързаха с две изключително интересни личности - Бойчо Кочев, медиатор в село Караджово, и Златина Памукова - медиатор в Котел, които ми разказаха за своята работа като образователни медиатори, споделиха ми своите мечти и цели, както и трудните си моменти. Днес ще ви запозная със Златина. 

Разкажете ми малко повече за себе си - какви са вашите интереси и хобита, какъв е бил любимият ви предмет в училище?

Здравейте, казвам се Златина Памукова, на 31 г, родена съм и съм отраснала в град Котел, известен със своето историческо минало, с което се гордея. Омъжена съм и имам дъщеря на 10 години, ученичка в 4-ти клас в СУ „Георги Ст.Раковски” – гр. Котел. Съпругът ми и баща ми са музиканти, а майка ми е икономист по професия, с богат професионален опит като лесничей.

Имам по-голяма сестра, студентка в 4-ти курс, специалност "Предучилищна и начална педагогика", с която много се гордея.

В семейство ми образованието е заложено като ценност от родителите на моята майка.

Баба ми Таня, която е водеща фигура в моя живот, е завършила Техникум по облекло и моден дизайн в Стара Загора, а съпругът ѝ – моят дядо, чието име нося – е дърводелец - професия, характерна за котленския край.

Много обичам да чета и пиша стихове. Имам и интерес към музиката. Друго мое хоби е кулинарията.

Любимият ми предмет в училище беше и все още е литературата, най-вече заради любовта ми към книгите, а не е изключено тази любов да идва и от духа на възраждането, който се носи из въздуха на възрожденски Котел.

Как и защо решихте да станете образователен медиатор?

За мен това беше нещо ново и непознато. Моя братовчедка ми предложи да кандидатствам за тази позиция и ми вдъхна увереност и основни насоки, за да започна. В началото бях притеснена и предубедена, че няма да се справя най-вече в конфликтни ситуации с родители, но сега - три години по-късно - съм достатъчно уверена в себе си и удовлетворена от резултатите, които постигам.

Какви са основните ви задачи като медиатор? Ще може ли да ме разходите в един типичен ваш ден?

Работният ми ден започва с посрещане на учениците на входната врата и насочването им към класните стаи. През цялото време наблюдавам поведението им в училище, както и се грижа за редовното им посещение на учебните занятия, а в създалата се ситуация следя за спазването на противоепидемичните мерки.

През целия ден съм в непрекъсната комуникация с класните ръководители във връзка с отсъстващи ученици по неуточнени причини. В тези ситуации установявам контакт с родител и изяснявам причините за отсъствието на ученика. При необходимост посещавам домашен адрес, след това връщам информация към класния ръководител. 

Случва се да работя индивидуално с ученици, които са нарушили дисциплината в час и са отстранени. Заедно с тях посещаваме библиотеката, където ги ангажирам с образователни дейности – пишем уроци, решаваме задачи, четем литература и паралелно с това си говорим за етикета на поведение в училище.

По време на извънредното положение, работата ми беше доста напрегната, динамична и изнесена на терен, с цел да осигурим равни шансове за образование на най-бедните и уязвими ученици. Децата, които нямаха устройства, се включваха само и единствено чрез моите посещения в домовете им.

Работният ми ден в ситуацията на обявено извънредно положение в България минаваше по следния начин:

На личния си имейл получавах работните листи от учителите, след което ги разпечатвах, размножавах и разпределях за всяко дете, в зависимост от предметите, които изучава. Посещавайки учениците по домовете им, често се случваше да давам разяснения по учебния материал.

Тук е важно да отбележим, че децата, с които работя, са от семейства с нисък социално-икономически статус и родителите са предимно с начално и основно образование и не могат да им помагат с домашните. Заедно с работата на терен, оказвах и техническа помощ на родители и ученици за работа с електронните платформи, за да могат да се включват в обучението от разстояние в електронна среда. Успях да aнгажирам съседи, които да споделят интернет връзката си с учениците, за да могат да участват в образователния процес, както и осигурихме няколко индивидуални дарения на устройства.

Всеки ден в работата ми е необикновено различен и пъстър, точно като децата, с които работя.

Разкажете ми някоя любима своя история свързана с работата ви?

Една от любимите ми истории, изпълваща ме с надежда и вдъхновение, е за група ученици, на които толкова много им беше домъчняло за училище, че недочакваха да ги посетя един по един в домовете им, а ме чакаха в кварталното игрище. Така се случи, че тъкмо им раздадох работните листи с домашните и изведнъж заваля пороен дъжд, започна силна буря, станахме вир-вода, но вместо да се разотидат, те ме дърпаха за ръце, за да отидем в дома на едно от децата и да им помогна с домашните. Бяха повече от радостни, когато се съгласих.

Домът, който посетих, беше толкова окаян и запустял, тъй като родителите на това дете бяха заминали в чужбина на гурбет, а то се грижеше за по-малките си братче и сестриче. Тогава се изправих и им казах така:

В образованието е вашата надежда за по-добър и спокоен живот, мили деца. Погледнете вашите родители на какво се подлагат, за да ви осигурят днешната прехрана, вие това ли искате!?

Всички обещаха единодушно, че ще завършат своето образование, за да имат бъдеще.

Кои са най-хубавите моменти в работата ви? А най-неприятните?

Най-хубавите преживявания са тези, когато видя ученик, който е бил отпаднал от образователната система, да се завърне в училище с малко помощ от мен.

Безспорно най-негативните проблеми в работата ми са когато не мога да предотвратя случай на ранен брак.

Как виждате себе си след 5, 10, 15 години?

След 5 години виждам себе си завършила успешно висшето си образование и отдадена на каузата ми - равен шанс за образование на всяко дете.

След 10 години се виждам като успешен учител, даряващ знания, възпитаващ и полагащ основите на любовта към учението и необходимостта от образование за едно по-добро бъдеще.

А след 15 години - горда майка на студентка, която да следва стъпките на майка си и да се гордее, че е моя дъщеря, търсеща съветите и подкрепата ми.

Има ли нещо, което искате да кажете, а не съм ви попитала?

Искам да изкажа огромните си благодарности към ЦМЕДТ „Амалипе” и целия им екип, че създадоха професията образователен медиатор и не спират да ни мотивират и вдъхновяват, след започването на тази професия да имаме самочувствието да продължим образованието си във висши учебни заведения и да се развиваме, сбъдвайки мечтите си.

Също така искам да изкажа и големи благодарности на директора на СУ „Г. Ст. Раковски“, г-н Стефан Дондев, който за трета година ми гласува доверие и оказва методическа подкрепа на работата ми. Образователните медиатори са помощници на учители и ученици. Ние сме важни за образователната система и резултатите от работата ни са на лице. Това е професия, която се заплаща с удовлетворение.

Искам да завърша с думите, които останаха в сърцето и съзнанието ми, чути от Деян Колев по време на първото обучение, на което присъствах: „Тази работа е за хора с големи сърца".