Култура

В световния ден посветен на детски книги – 2 април, искам да те запозная със 7 малки книжки, които крият в себе си голяма мъдрост.

Детските книги не са само за деца. И колкото по-голям ставаш, толкова по-голяма нужда имаш от тях. Защото детето в нас иска да бъде насърчавано. Да вижда магията. Има нужда от красота. Или както е казал К. С. Луис:

Някой ден ще си достатъчно възрастен, за да започнеш да четеш приказки отново.

Умишлено ще пропусна заглавия като "Малкият принц", "Алиса в страната на чудесата", "Матилда", "Братята с лъвски сърца", "Мечо Пух", "Хари Потър" – не защото не са ми любими – напротив, а защото почти всеки възрастен добре ги познава и е влюбен в тях.

Днес обаче искам да обърна внимание на 7 по-малко популярни детски книги, които заслужават вниманието на всяко малко и пораснало дете. Яхвай еднорога и да започваме пътешествието!

"Чорапът, който промени света" от Здрава Каменова

Когато видях книжката „Чорапът, който промени света“, на секундата знаех, че ще я купя. „Една история 48% памук, 32% приключение, 10% смях и още 100% сърдечност.“ – бройте ме! Историята на Сам (и неговата притежателка Вая) е история за търсене и намиране. История за приемане и разбиране. История за различност.

Всеки търси своя чифт. И той често не прилича на него. Защото всички сме „Различни, но не единични!“. Няма значение дали сме черни, бели или шарени. Дали сме от 100% памук, еластан или ликра. Дали сме къси или дълги. Всички ние сме преди всичко чорапи…или хора. Затова искам да завърша с призива на майката на Вая. Призив, в който вярвам от все пета...или сърце:

„Не разделяйте нещата в чекмеджета, не живейте в черно и бяло. Да сложим край на вечното търсене на еднакви чорапи. Всеки чорап има право да бъде чифт, с когото си поиска. Нека бъдем шарени от мислите си в главата до пръстите на краката!“

"Вафлено сърце" от Мария Пар

Детската литература не е само за деца. Това сигурно съм го казвала милион пъти и все пак никога не е достатъчно. Мария Пар е прекрасен автор. И макар най-неочаквано да разби моето вафлено сърце на милион парчета, пак я обичам. Една наистина топла и вкусна книга, която бих препоръчала на всеки, независимо от възрастта.

Никога не съм била щура като Лена Лид, но на моменти искрено ѝ се възхищавах. Друг път се плашех. На 119-та страница за първи път се разплаках и след това на места често си подсмърчах. Но книгата ме плени, защото от нея бликаше безкрайна обич. И сега искам да ям гофрети. Скандинавската литература ми влияе така. В нея често има аромат на вкусна храна и безброй приключения. Вярвам, че на всички ни трябва повече и от двете.

"Часът на чудовището" от Патрик Нес

"Часът на чудовището" е книга, която се чете за около 3 часа. Но остава с теб за дълго. 123 страници в електронния си вариант на английски език (така поне я четох аз). Не звучи като кой знае какво, нали?

С тази мисъл започна моето среднощно пътешествие. Историята на Конър, който бавно губи майка си, която е болна. Конър, който сънува един и същи кошмар от години. Конър, който е дете. Конър, който събужда чудовището. Конър, който ще чуе 3 истории и трябва да разкаже 4-тата. Тя трябва да е истина. Неговата истина. Тази, която не може да каже на никого. Истината, която го ужасява повече от всичко друго на света. 

Часът на чудовището е важна книга. Такава, която остава с теб. Книга, която ти разбива сърцето, но и го прави цяло отново. Книга, която е смислена и невероятна във всяко едно отношение.

"Невероятните приключения на Уинки Марлюнки. Книга за татковци" от Иван Раденков

Една книга, която ми попадна напълно случайно. Книга за татковци не е точно нещо, което момиче на 20 и няколко години би си избрало да чете. И това момиче много ще сгреши! Защото тази книга е най-голямото приключение, в което можеш да се впуснеш. Умна, забавна и поучителна без да се натрапва. От вълшебното мазе (ах, тези вкусни компоти!) до Междузвездни войни - този детски роман има всичко, а Иван Раденков веднага се превърна в един от любимите ми разказвачи.

Унки Марлюнки и Джони Марльони (какви звучни имена!) са толкова прекрасни, че да се втурнеш по следите на изчезналите ученици заедно с тях е „най-вълнуващото вълнение“ (бях обещала на една приятелка, че ще използвам този израз все някога и тук пасна чудесно).

Приключението продължава на следващата страница...