Интервюта

Хората, за които ще ви разкажа днес, на пръв поглед са обикновени млади хора, но всъщност в тях се крие много повече от това. Техният проект, #ОКОЛОБЪЛГАРСКО, цели да представи България от различна гледна точка, да покаже защо си струва да се живее тук. Вместо да продължавам с общи приказки, оставям самите участници да се представят и да разкажат повече за това, което правят.

Разкажете ни за себе си.

Ванин: Казвам се Ванин, от Плевен съм. Студент съм първа година в Англия, специалност политология. Много любопитен съм, интересувам се от биология, история. 

Жанин: Аз съм Жанин. На 17 съм и съм от град Плевен. Занимавам се с дебати и с младежки дейности. Мечтата ми е да бъда щастлива и да съм полезна за тези около мен.

Виктор: От Плевен съм, уча медицинска рехабилитация и ерготерапия в Плевен. Занимавам се с различни спортове.

Антонио: Казвам се Антонио Йорданов от град Плевен и съм на 24 години. В момента карам магистратура в Техническия университет в гр. Габрово. Хобито ми е спортът - в частност волейбола. Интересувам се от доста сфери на живота, а мечтая за щастлив живот в България.

Елена: Аз съм Елена, родом от Казанлък, на 20 години. Студент съм в университета Минерва - нов, иновативен университет в САЩ, единствен по рода си - всеки семестър живеем в различен мегаполис, а именно - Сан Франсиско, Сеул, Хайдерабад, Берлин, Буенос Айрес, Лондон, Тайпе. Уча бизнес и социални науки. Мечтая да се завърна в България.

Как се появи идеята за проекта #ОКОЛОБЪЛГАРСКО?

Ванин: Идеята дойде естествено от разговори по между ни, но главно от това, че сме в такава възраст, в която трябва да решим как ще се развие животът ни - тук или в чужбина. С проекта искаме да покажем, че за да живеем добре в България, всеки обикновен човек трябва да прояви активност и инициативност и да допринася за развитието на общността.

Ж: Идеята беше на Ванин, Виктор и Антонио. Възникнала е по време на разговори между тях.

Е: Още от момента, в който излетях от Терминал 2 към другия край на света, Сан Франциско, знаех, че мястото ми е вкъщи, в България. Личната ми първоначална идея да избера този университет и начин на живот, беше да опозная света, за да се науча от това, което са постигнали другите общества и държави. И после да се върна да се опитам да приложа наученото на родна земя. После една вечер Ванин ми звънна и ми каза какво мисли да прави. Тогава разбрах, че преди да опозная света, задължително трябва да опозная България.

Какво представлява този проект?

Ванин: Проектът представлява посещаване на над 60 населени места из всички кътчета на България. Във всяко едно място разговаряме с обикновени, случайно спрени на улицата хора. Разпитваме ги за условията на живот в техния град - икономически, политически, социално-битови. Целта ни е да си изградим цялостна представа за града.

В допълнение на това на всяко място търсим и добрия пример. Активен човек/организация, които с действията си са успели да разрешат даден проблем в града, правейки го, както и да звучи, по-добро място за живот.

Най-важният ни критерий е тези хора да не са политически обвързани. Интервюирайки тези хора, ние показваме, че от обикновения човек си зависи на каква улица живее, в какъв квартал, град, държава.

Кои градове и села ще включва маршрутът ви?

Ванин: Маршрутът ни включва посещаване на всеки един областен град и един-два по-малки града във всяка област. Целта на това е да можем да си изградим обща представа за живота във всички области.

Колко време ще продължи пътуването ви из страната?

Ванин: Около 40 дни. Започнахме на 1 юли и ще приключим на 7 август.

Как протича един ваш ден в рамките на този проект?

Ванин: За всеки ден имаме график с градовете, които трябва да посетим. От сутрин рано до късно вечерта сме в движение. Посещаваме градовете, в които говорим с обикновени, случайно спрени хора по улицата, срещаме се и интервюираме активни хора, записваме кадри.

Вечер пристигаме при хората, при които ще пренощуваме. Всяка вечер спим при различни хора - роднини, приятели, познати, а дори и непознати.

А: Пътуване, разговори, размишляване.

Е: Разговори, впечатления, разочарования, пътуване, вдъхновение - от всичко по много.

Какъв ефект целите да постигнете след края на проекта?

Ванин: С проекта искаме да предадем послание. Аз го представям по следния начин - на хората им е писнало да им казват колко е зле в България - корупция, как младите емигрират, демографска криза и т.н., защото те знаят за тези проблеми и знаят, че трябва да се направи нещо.

Според мен обаче на тях им е писнало и да им казват как от тях зависи, как те трябва да бъдат активни, силата на гражданското общество. Не защото не е вярно, а защото хората просто не виждат как може да стане това. С нашия проект искаме да им покажем, че има начин. Ще направим късометражен документален филм, в който ще включим активните хора.

Ж: Да накараме хората да се замислят за положението около тях и да видят как те самите могат да го подобрят.

Виктор: Повече хора да разберат, че от нас си зависи в каква страна живеем.

Откъде започва промяната според вас?

Ванин: Промяната може да започне отвсякъде и от всеки.

Ж: От нас самите.

Виктор: От обществото!

Е: Промяната започва от промяна на много ниско равнище, малкото, дребното, незначителното. После всичко е ефект на пеперудатата, домино ефект. За да се промени един човек, трябва да се промени начинът му на мислене. За да се промени едно общество, трябва да се промени нагласата на съставящите му единици.

България е...?

Ванин: Мястото, което познавам най-добре, с огромен потенциал, чието реализиране зависи от всеки един от нас

Ж: Красива природа и хора с перспектива.

Виктор: Невероятна история, но несправедливо настояще.

А: Дом

Е: България за мен е България преди и след да замина. България преди да замина беше мястото, от където исках да избягам, да не се върна никога повече и да забравя. България, след като заминах, е само една дума - вкъщи. Място, усещане, дух, любов, младост, живот. България е там, където ми е мястото. И на всички нас.

Какво е посланието ви към всички българи, учещи и живеещи в чужбина?

Ванин: Посланието ми е към тези, които искат да се завърнат в България и имат надеждата, че тук нещата могат да се подобрят - да полагат усилия в тази насока, защото всяко едно действие допринася за крайната цел - България да е едно по-добро място за живот.

Ж: Това, което искате от чужбина, родината би ви дала безрезервно, ако можеше. Помогнете й, за да може да дава на тези след нас.

Виктор: Да си зададат въпроса: какво трябва да се промени в България, за да се прибера. След това да се върнат и да направят така, че това, което са си пожелали, да стане истина.

А: Да отидат, да видят и после да се върнат в България, за да приложат наученото и видяното.

Е: Към учещите - да се замислят защо на първо място са заминали и къде и за каква кауза искат да приложат наученото. Към работещите - да спрат да бъдат еснафи. Личното спокойствие и относително добър живот в чужбина е бягство от реалността на една нация, от която са част - и винаги ще бъдат.

Тук става дума за нещо, което на пръв поглед, както и самите участници в проекта, е съвсем обикновено. Една обиколка из страната, основно за удоволствие, се превръща в проект, който значи много за националното самосъзнание на българите, независимо дали те живеят в България, или някъде извън пределите на страната.

Това 40-дневно пътешествие е сравнимо с обиколките, които преди Освобождението правят Левски, Ботев, Бенковски и други български революционери. Будният български дух е жив и продължава да се предава в поколенията. Остава само всеки от нас да го открие у себе си. Светлината в края на тунела е близо.