Общество

В седмицата на предсрочните парламентарни избори продължаваме с представянето на платформи, които да ти помогнат да упражниш правото си на глас възможно най-информирано. Наскоро ти представихме момичетата, които стоят зад „Царски пищови“. Днес пък се пренасяме в Германия, където се срещаме с екипа на „Лъжеш ли“ – проект, който проверява дали българските политици разпространяват невярна информация в рамките на предизборната кампания. С какво от „Лъжеш ли“ могат да ти бъдат полезни в дните преди вота и кое подтиква четирима младежи, заминали за Германия, да се обединят около тази идея? Ще научиш в следващите редове.

„Просто четири момчета в Берлин, които са решили да направят проект“ – така Радослав Евтимов описва екипа на платформата „Лъжеш ли“.

Веселин, Даниел, Радослав и Максим се запознават още в училищните си години, прекарани в Немската гимназия в София. След като завършват, и четиримата занимават за Германия, където запазват приятелските отношения помежду си. Радослав и Максим продължават образованието си в сферата на бизнес информатиката, Даниел става политолог, а Веселин – юрист.

През тези години интересът към политиката и актуалните събития в България е това, което сплотява момчетата и насочва погледите им в една и съща посока – по-доброто бъдеще обратно в родината.

"Още от училище проявявахме интерес към българската политика и се интересувахме от случващото се. Това не се промени и след като дойдохме да живеем в Германия", споделя Радослав Евтимов пред Uspelite.bg.

Откъде обаче идва идеята за създаването на платформа като „Лъжеш ли“? Около антиправителствените протести през лятото на миналата година едно от момчетата зад проекта започва да се интересува активно от различни видове граждански платформи, които целят да подобрят политическата ситуация в България. Първоначалната му идея за проекта „Лъжеш ли“ е вдъхновена от подобни чуждестранни платформи за проверка на факти, изказвания на политици и послания в публичното пространство. Разликата между тях и „Лъжеш ли“ откриваме в това, че факт-чекинг проектите обикновено работят върху статии, в които подробно оборват определени твърдения, докато „Лъжеш ли“ отначало се ориентира към изграждането на цялостна база данни, в която потребителите бързо и лесно да се ориентират кое е вярно и кое – не.

Неговата идея беше по-скоро да направим таблица като база данни с неверни твърдения. Много често и особено в България всички сме свидетели на изказвания като "Вижте го този, каква глупост каза, абсолютно невярно твърдение". Но минават 2-3 седмици, идва друго твърдение, идва друга тема и хората някак си забравят.

От стремежа за преодоляването на тази забрава се ражда проектът „Лъжеш ли“. Обединени от целта да систематизират информацията в политическото пространство, за да могат хората по-лесно да боравят с нея, четиримата приятели напълно доброволно се захващат с нелеката задача да проверяват всички твърдения на кандидати в предизборните дебати в навечерието на 4 април. В хода на работата си екипът на „Лъжеш ли“ не се обвързва с никоя политическа партия и организация, напротив – момчетата остават независими в преследването на своята цел.

Просто четири момчета в Берлин, които са решили да правят проект.

Защо обаче четиримата се насочват именно към този формат – платформа за борба с дезинформацията чрез анализ на твърденията, споделяни от политическите фигури? Повечето граждански проекти за достъпна политика, сред които и „Царски пищови“, са насочени по-скоро към изясняването на различни термини и понятия на прост и ясен език, а не толкова към проверка на достоверността на актуална информация, разпространявана от политиците.

Много от хората споделят настройката, че политическата класа разочарова обществото като борави с лъжи и измами. Но липсва чувството някой наистина да седне и да го докаже – да каже "Да, това е откровена лъжа". Ние избягваме да наричаме дадено твърдение лъжа, защото, за да е лъжа, трябва да има умисъл, което е много трудно доказуемо. По-скоро идеята ни беше да видим наистина ли е така, наистина ли хората излизат на големия екран и откровено се опитват да ни заблудят?

Равносметката на „Лъжеш ли“ в края на първата предизборна кампания е категорична – след близо 1500 изгледани минути предизборен дебат в ефир и проверка на твърденията на 99 политици екипът на проекта открива над 100 случая на разпространение на погрешна информация.

Ние не проверяваме обещания, защото е много трудно и много субективно да се прецени дали те са реалистични. Ние боравим само с информация, която е публична и в дадения момент на изказването можем да потвърдим дали тя е вярна, или не. Така че просто искахме да видим дали данните се използват по подобен манипулативен начин.

В хода на работата си по платформата в първата предизборна кампания момчетата срещат редица трудности. Най-напред ги изненадват голямото количество предизборни дебати и обемът на информацията, която трябва да бъде проверена за целите на проекта. Освен това има твърдения, които попадат в специфичен сектор и изискват по-сериозно задълбочаване и познание от страна на екипа, за да се прецени дали са верни, или не.

В стремежа си да останат напълно обективни четиримата срещат и негативни коментари – най-вече от страна на привърженици на конкретна партия или кандидат, за когото не са очаквали, че ще се появи в таблицата с неверни твърдения.

След многото перипетии и огромния обем свършена работа неизбежно изниква въпросът – какво мотивира момчетата да продължат да развиват проекта и в рамките на втората предизборна кампания за годината?

Ние решихме да продължим да се занимаваме с това, защото видяхме, че до голяма степен има смисъл, намерихме немалко неверни твърдения и за нас беше изключително интересно. Струваше ни се жалко да изоставим това, което сме научили през това време. Видяхме хората от какво се интересуват и ние как по-добре можем да проверяваме изказванията, затова си казахме: "Нека го направим отново, защото цялата тази предишна работа би изгубила смисъл, ако не продължим да го правим на този етап".

В седмиците преди изборите на 11 юли част от стратегията на „Лъжеш ли“ все пак се променя. Момчетата решават да спестят времеви ресурс и да проверяват по-фокусирано определени кандидати, избрани пряко от тяхната аудитория. В социалните мрежи последователите на платформата получават възможността да определят по петима кандидати от всяка голяма партия, чиито публични твърдения „Лъжеш ли“ да следи и проверява. Избрани са и общо петима представители на по-малките партии, за да може проверката да представя възможно най-цялостна картина на предизборната ситуация.

Целта на проекта обаче си остава същата и продължава да е все така важна – момчетата се стремят да помогнат на възможно най-много хора да се почувстват по-уверени в избора си, когато тази неделя отидат до урните.

За момента "Лъжеш ли" продължава в този формат. Ние проверяваме неверни твърдения и се радваме, когато хората четат нашите резултати и това повлиява по някакъв начин на тяхното мнение, защото ние се стремим да им дадем право на един по-информиран избор.

Именно информираният избор днес поставя основата на по-светлото политическо бъдеще за нашата страна утре. А какво е то според създателите на „Лъжеш ли“?

Политическото бъдеще е свързано с големи надежди, разбира се. Все пак ние все още сме млади и не сме имали достатъчно време да се разочароваме. Подхождаме с вяра - особено като хора, които се занимават с такъв проект, определено имаме надежда за някаква промяна в позитивна посока.

В по-общ план се надявам нивото на култура на политическата класа в България да се промени - това важи и за темите, които са на дневен ред в обществото и често биват задавани от политическите лица – били те в Парламента, или извън него. Иска ми се темите да бъдат по-значими и да включват въпросите, които вълнуват мен и хората от моето обкръжение.

Със своите дейности вече втора предизборна кампания момчетата от "Лъжеш ли" работят за постигането на тези цели. А за финал тяхната платформа ни отправя послание във връзка с предстоящите избори – да бъдем активни, да гласуваме и най-вече да бъдем информирани.

Мислете и четете сега, за да не съжалявате четири години след това.