Проф. Алексадър Тодоров създаде теория за грешното "първо впечатление"
Автор на теорията за първото впечатление, или по-скоро за грешката от него, е проф. Александър Тодоров.
Александър е професор по психология от Принстънския университет в САЩ. От години проучва човешките реакции и нагласи. Неговите изследвания са публикувани в над 30 авторитетни издания – Science, PNAS, Trends in Cognitive Sciences и Psychological Science.
През 1995-а Тодоров заминава със семейството си за Албиона. Там разбира, че животът на емигранта не е никак лек. Парите, които му се полагат като отличник, се оказват недостатъчни за високия стандарт на кралството. Александър обаче не се предава и точно след 12 месеца вече e отвъд Океана и учи магистратура в един от най-авторитетните институти по психология в света – „New school for research“ в Ню Йорк. Докато работи по магистратурата си, е приет в Нюйоркския университет и през 2003-а защитава докторантура.
Неговата разработка е приета с голям интерес сред научните среди в Голямата ябълка. Интересен факт от живота на професор Тодоров е, че като студент кандидатства в Принстънския университет, но не го приемат. Само няколко години по-късно започва работа там като преподавател. Поканен е да ръководи Катедрата по психология. Той и талантливият му екип създават теория за първите впечатления.
За по-малко от една десета от секундата изграждаме първи впечатления и само виждайки снимка, правим сериозни избори.
По време на проведените многобройни експерименти, Тодоров изследва човешки лица и усещанията, които хората изпитват, когато видят някой непознат.
„Преценките на база „външност“ се правят много бързо и при минимум информация. В лабораторията ми сме представяли примери, при които за хората са достатъчни по-малко от 100 милисекунди (или по-малко от 1/10 от секундата), за да решат дали могат да се доверят на непознат човек, чието лице им е било току-що показано. Няма доказателство, че тези преценки са точни, но не можем да ги избегнем“, разказва Александър. Той обаче не е привърженик на твърдението, че първото впечатление никога не лъже: „То може да е много подвеждащо. Ако решението ви е важно, по-добре намерете и друга информация в негова подкрепа. Например, ако решавате дали да наемете някого, препоръките ще ви дадат много по-ценна информация, отколкото вашите първи впечатления.“Според професора тази теория е приложима навсякъде в живота, защото хората имат своя преценка и интуиция и влизат в социални контакти непрестанно. Първите публикации за резултатите от изследванията на родния психолог предизвикват сензация в Америка – както сред неговите колеги, така и сред обществото. Нещо повече: теорията му излиза от чисто научната сфера и се прехвърля и на политическата арена. Тя доказва, че хората подсъзнателно, само като видят лицето на кандидата за определен пост, решават дали той е подходящ за него. Тестовете, които сънародникът ни представя на медиите по време на сенаторските избори в САЩ през 2006-а, показват със 70% точност как избирателите дават вота си за всеки от кандидатите.
Александър казва, че нашите предпочитания могат да се манипулират лесно в зависимост от ситуацията и контекста. Например, ако видим едно лице, то ще ни даде отговор за начина, по-който ще погледнем следващото. Оказва се, че гледната точка може да бъде много лесно манипулирана. Всъщност професор Тодоров открива силата на първото впечатление, за да я отрече.
Когато го питат дали е имал случай, при който е бъркал в първата си преценка, професорът отговаря:
Опитвам се да не разчитам на първите си впечатления. В някои случаи това може да е малко или повече неуместно. Няма значение дали първото ви впечатление е точно или не, ако то се отнася за непознат на улицата, който няма да видите отново. Разбира се, ако се намирате в опасен квартал късно нощем, това променя ситуацията и вашите първи впечатления ще са най-ценната информация. Когато решавам дали да приема студент да работи с мен или да наема управител на моята лаборатория, от голямо значение са техните препоръки, както и документите, доказващи академичната им компетентност. Много изследвания доказват, че интервютата за работа почти не осигуряват полезна информация. Защото впечатленията надделяват при решенията.Ученият от „Принстън“ се връща на българска земя всяка година. Със съпругата си го правят главно заради сина им, който вече е на 9. „Искаме да има трайна връзка с родината ни и затова често си идваме“, разказва професорът.
