Проф. дфн Донка Александрова: Не вярвайте на песимистите! Всичко е във Вашите ръце
Професор дфн Донка Александрова е родена на 16 май 1945 г. в Дряново. Завършва българска филология и история във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, като защитава по-късно докторска дисертация в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов”. Специализира художествено слово и ораторско изкуство в Ленинградския институт по театър, музика и кинематография, а философия и естетика - в Московския университет „М. Ю. Ломоносов”. Специализира семиотика и комуникация в Делхи и президентска реторика в Тексаския университет и в президентската библиотека „Джордж Буш”.
Живее близо 7 години в Делхи, където пише първата колективна монография, посветена на културните връзки между двата народа (India and Bulgaria: cultural relationship, Reliance Publishing House, New Delhi, 1992), а в България пише още три книги, посветени на Индия. За приноса й в областта на реториката е удостоена с орден „Св. Кирил и Методий” и е наградена от президента на Индия - д-р Шанкар Дайал Шарма, за заслуги за развитието на българо-индийските културни връзки. Отличена е с голямата награда на фондация „Човещина” - „Кавалер на фондация „Човещина”. Председател е на Българската асоциация по реторика, която вече е член на Световната организация на тази наука. Автор е на първите програми по реторика, на десетки учебници и на „Библиотека Реторика” – поредица от преводи на книги по реторика, оказали най-силно влияние за ренесанса на тази наука.
Представяме ви един непринуден разговор за ценностите, любовта и отдадеността - условията за всеки успех.
Какво запали интереса ви към областта на реториката?
Любовта ми към театъра. От дете бях на сцената на Дряновското читалище. Идеята за преподаване на реторика принадлежи на проф. Пеньо Русев, бивш ректор на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” в 60-те години на миналия век. Той беше мечтател и искаше всички учители да владеят до съвършенство говорната култура. Но днес фактът си е факт. Катедра реторика се развива вече 40 години. В 50% от университетите в България се преподава „реторика”. Вече има няколко десетки докторанти по реторика, повечето от тях успешно защитили. Това дава надежда, че безкултурието и „опростачването” ще бъдат само временен период, „грешка на растежа”...
Необходимостта от масово обучение по реторика произтича от потребността да се води диалог – да се възпитават способности за дискусия, дебати, полемика, преговори и пр. С други думи умението да отстояваш определено мнение и да убеждаваш другите в своята правота, е елементарна част от същността не само на демократичното общество, но и на всяко хуманно общуване. Без това просто е невъзможно съжителството на различните култури, религии, управленски модели... Реториката не е панацея за духовно общуване, но е conditio sine qua non (условие, без което не може) за мирно и ползотворно решаване на всички проблеми и конфликти.
„Донка Александрова, която с елегантно чувство за хумор възкликна, че цял живот се е стремяла да стане дама, а накрая е станала кавалер.“ Източник: СБЖ, Снимка: Иван Василев
Вие сте основател на катедра Реторика в СУ - единствената по рода си в България. Колко труден беше пътят дотук?
На 16 март 1976 г. в Софийския университет „Св. Кл. Охридски” беше открита нова катедра – Реторика. Академичното звено възникна като катедра факултет и съдържаше само един щатен преподавател – моя милост... От Философски факултет беше привлечен и избран за декан, респективно - за ръководител на катедрата – проф. Васил Иванов, и от канцелариите беше прехвърлена една секретарка... Предстоеше да се съберат преподаватели, членове на Факултетен съвет, да се подготвят програми, учебни материали... Имаше много романтика и мечти...В основата на всичко обаче беше един всеотдаен и прекрасен човек, философ, преподавател и мениджър – проф. дфн Саркис Саркисян – началник на отдела за обществени науки към Съвета за висше образование на МНП. Тласък в осъзнаването на необходимостта от реторика във ВУЗ даде прословутият доклад на секретаря на ЦК на БКП Александър Лилов от 6 февруари 1970 г. за идеологическата работа. В него се говореше с критичен тон за неспособността на партийните работници да убеждават аудиторията, и че е срамно единствено бъдещите попове (студентите в Духовната академия) да бъдат обучавани на това изкуство и наука...
Проф. Саркисян години наред трасираше пътя на създаването на катедра „Реторика”, убеждаваше секретари от ЦК на БКП, създаваше обществена нагласа за необходимостта от подобно научно звено... Колкото и нелицеприятно да е за някого, нашата катедра се роди като аналог на Института за словото в Русия, непосредствено след Октомврийската революция. Проф. С. Саркисян стигна до проф. Нико Яхиел, съветник на министър-председателя, дори до самия Тодор Живков... Много допринесе за утвърждаването на катедрата организационният и административен опит на първия ръководител на катедрата факултет проф. дфн Васил Иванов...
Премиера на книгата „Силата на словото“ (Power of Speech) на лидера на либерал-демократите в ЕП Греъм Уотсън. Снимка: Информационен център Europe Direct
Живели сте в Индия. Какво най-много ви впечатли там?
Бхарата (старото име на Индия) е може би най-провокиращо въображението и най-примамливото място на земята. Та нали мечтаейки за Индия Христофор Колумб случайно открива ...Америка. В Индия работех като гост-професор в Делхийския университет и Националния мюсюлмански университет „Джамия Милия Исламия”, близо седем години (1987- 1984) ... Най-трудните и най-щастливите в живота ми. Не може с няколко думи да се опише онова, което впечатлява в тази страна. Но ще опитам. Онова, което стъписва, съблазнения от индийската култура изследовател, включва огромните контрасти, с които се сблъскваш при първите си срещи. Един от индийските посланици в София (Нирупам Сен, той след България беше посланик на Индия в ООН) ги представяше така: 200 милиона свръхбедни, 200 милиона свръхбогати, 200 милиона средна класа, 200 милиона интелигенти и пр.
Ако отворите Книгата на Гинес ще се убедите в колко много области Индия е уникална: Страна на най-високия връх (Еверест, 8848 м., Хималаите), където загина Христо Проданов – признат за „Алпинист на ХХ век” и „Герой на България“.
Индийци са трима от 10-те най-богати хора на света. Сред тях е братът на познатия в България „стоманен крал” Лакшми Митал – Прамод Митал, един от злополучните последни собственици на Кремиковци...
Един от моите студенти обичаше да „обобщава”: „ Everything in India is so extreme, that’s why we are extremists!” (Всичко в Индия е толкова екстремно/крайно, затова и ние, индийците, сме екстремисти!)
Ето Ви и втората причина за влюбеността на милиони в Индия – преклонението пред красотата: била тя в току-що цитираното чувство за хумор и способност да се самоиронизират, или в цветността на всичко. За някои всичко това може и да е проява на кич, но за мен то е неистовото желание да се търси и открива красотата. Ненапразно Достоевски е казал: „Красотата ще спаси света!”
Третото, което поразява докосналия се до Индия чужденец, е добротата, съчувствието, желанието да се притече на помощ, да покаже, че с добротата и миролюбието Индия е велика (Маха –бхарата –Великата Индия). Влезеш ли в индийски дом, първо ще чуеш: „Тънда пани?” (Искаш ли студена вода?) И после вече те обсипват с безброй вегетариански съблазни... Индия можеш само да я обичаш. Омразата няма място там.
За какво не съжалявате?
За това, че вместо театъра избрах академичното поприще. Може би щях да стана добра актриса, а може би и третостепенна, страдаща, че дават мечтаните роли на други по не съвсем обективни причини... Актьорството е като политиката. И за двете дейности е необходим талант. Но ако на този талант не му се позволи да се развие, да се развихри – остава само огорчението и страданието. И още, което е най-важното - и в двете професии публиката, респективно електоратът са тези, които решават стойността на таланта. Ще кажете, че за всяка професия е така. Има истина в подобно твърдение. Но вярно е и това, че университетският преподавател притежава изключителната свобода да мисли и преподава своите идеи, да моделира младото съзнание, да работи за бъдещето. Затова близо половин век лекциите ми са своеобразен театър: непрестанен диалог по сценарий, сътворен съвместно с аудиторията, в който теоретическите обобщения се раждат сякаш спонтанно в процеса на общуването, в 90% от времето родени (или внушени!) в главите на самите слушатели.
Снимка: Bulgaria OnAir
Кое е най-важното, на което учите студентите си?
Умението да мислят самостоятелно! Спомняте си колко съвременно звучат думите на Аристотел, с които той обрисува младите – те са критични, храбри, влюбени, щедри... Насърчавам своите студенти да бъдат дръзки – младостта по природа е критична и дръзка – иначе не би могла да вземе кормилото на живота и държавата в ръцете си...Често им казвам, че реториката, умението да владееш масовото съзнание чрез слово, е „мислене на глас”. Съвременната аудитория е по-трудно манипулируема – тя има многобройно повече източници на информация. Но тъкмо в това изобилие и многообразие е трудността да установиш своята позиция, своята идеология.
Уча ги, че най-важното в живота е да следват моралните принципи и да бъдат балансирани – да дават воля на чувствата, но в определени моменти са съумяват да озаптят емоциите, да гледат поне пет крачки напред. Думата е меч, който може да убие. Но тя може да бъде и ласка за наранените, обидените. Емпатията в труден момент оставят белег в душите за дълго.
Често мълчанието „говори” по-красноречиво от хиляди думи. „Аргументът на тишината” е привилегия не само на дипломатите, но и на всички нас, обикновените граждани, които също трябва да бъдем „дипломати” в определени ситуации. Дори в най-интимните взаимоотношения. Ако държим на партньора си, а не искаме само да блеснем ...
Как изглежда България във вашите мечти?
Тъй като „Господ е българин!” и винаги ни закриля, нека помечтаем! Ще представя отговора си като антитеза: много от анализаторите предсказват, че България ще престане реално да съществува и ще остане само като историческо и географско понятие. Дават ни не повече от 30-40 години. Не вярвайте на песимистите! Всичко е във Вашите ръце: на младите, честните, умните, образованите и социално ангажираните, т. е на онези, които милеят за България! Ако умни родолюбиви млади българи вземат властта и управляват държавната хазна и приходите в нея мъдро и справедливо, нещата ще се променят! Днес царува хаосът, корупцията и невежеството! Но това е поправимо. Ако Вие, младите образовани и честни българи го поискате!
Често ще чуете репликата: „Господ всичко ни е дал: планини, гори, реки, море, равнини...Едно не ни е дал – мъдри управници!” Е, променете го!
Мечтая за времето, когато не само руският мъдрец акад. Дмитрий Лихачов ще признае, че България е „държава на Духа”, но и целият свят, ще се прекланя пред талантите и успехите на наши творци: учени, изобретатели, певци, художници, спортисти...
Какво бихте казали на младите българи, които тепърва ще търсят своя път в живота?
Да не се страхуват да грешат. В методиката на обучението по чужд език има една теория на грешките. Доказано е, че веднъж сгрешеното граматическо правило започва да свети като червен светофар в съзнанието на обучавания. По-добре десет пъти сгреши, отколкото да стоиш и да чакаш, без да си опитал нито веднъж!
Понякога със студентите разсъждаваме върху разликата между „умен” и „мъдър”. И стигаме до извода, известен още на древните китайци, че умен е този, който се учи от своите и чужди грешки, а мъдър – който съумява да ги предвиди... Старият Цицерон виждал в триадата: дарба – обучение – опит (natura – doctrina – usus) основанията за успеха на ораторите. Без да му противоречим нека дръзнем да предложим други две формули: на успеха и на славата. Формулата на успеха включва пет „Т-та”: труд, търпение, толерантност, талант и такт; а Формулата на славата – пет „С-та”: сън, смях, секс, смелост, самочувствие...Помислете върху тях. Нямам претенции за авторско право! Създайте си собствени формули, собствени принципи! Важното е да изпитвате удоволствие от това, което вършите и частица от него да носи благо за другите.
Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.