Успелите споделят

Професор Христо Пимпирев е ръководител на 27 научни експедиции до Антарктика под български флаг. Той е сред учредителите на Българския антарктически институт и е директор на Националния център за полярни изследвания.

Автор е на десетки книги и документални филми. Има над 250 публикации в реномирани български и чужди списания. Той е първият българин, развял българското знаме на Южния полюс. На него са кръстени Пимпирев връх на остров Александър, Пимпирев ледник и Пимпирев бряг на остров Ливингстън. Носител е на орден „Св.Св. Кирил и Методий” и на няколко международни награди.

За мен е огромна чест и удоволствие, че се съгласи да направим следното интервю.

Как България попадна сред 30-те държави, имащи свободен достъп до Антарктика?

След първата българска антарктическа експедиция, проведена с помощта на Британската антарктическа служба и Съветския институт за изследване на Арктика и Антарктида през 1987-1988 г., нашата страна се появи на картата на Антарктида с поставените две малки сглобяеми къщи на остров Ливингстън. След пет години затишие, когато сменяхме тоталитарната система, през 1993-1994 г. се проведе втората българска антарктическа експедиция. Ремонтирахме двете почти разрушени къщички и започнахме научни изследвания на Ледения континент. Това усилие на малка България да даде своя принос в световния щурм за изучаване на Антарктида не остана незабелязано от антарктическите държави.

През есента на 1994 г. страната ни бе приета в Съвета на мениджърите на национални антарктически програми, а през 1995 г. стана член на Научния комитет за антарктически изследвания. След втората българска антарктическа експедиция, когато с указ на президента Желев бе официално обявена полярната ни база „Св. Климент Охридски”, всяка година страната ни провежда антарктически експедиции.

През 1998 г. България бе приета за постоянен консултативен член на Антарктическия договор и с 28 държави участва в управлението на 1/10 част от нашата планета.

Българските учени работят по национална програма за полярни изследвания, като в техните проекти са включени колеги от Испания, Аржентина, Чили, Португалия, САЩ, Великобритания, Турция, Монголия, Полша, Южна Корея и Япония.

С какви открития са спомогнали българските учени на Антарктика до този момент?

Антарктика е най-голямата природна научна лаборатория на Земята. Това е континент, по-голям от Европа и Австралия, където природата се е запазила недокосната от постоянното човешко присъствие.

Българските климатолози, метеоролози и геофизици вече повече от четвърт век заедно със своите колеги от цял свят работят за установяване на причините, предизвикващи климатичните промени.

Биоложките изследвания на нашите учени върху разнообразието на уникалния животински и растителен свят установяват нарушените връзки в екосистемите, предизвикани от климатичните фактори. Открити бяха микроорганизми, продуциращи ензими, които биха могли да се използват за направата на нови видове антибиотици. Българските биолози спомогнаха за уточняване на мястото на Антарктида в южния континент Гондвана по време на късната мезозойска ера.

Защо климатичните промени са неизбежни и има ли как да предотвратим по-големи промени, или трябва да се научим да живеем в променящата ни се Земя?

Глобалните промени на климата са достигнали етапа, когато могат да се вземат мерки само за известно възпиране на покачването на температурата, но не и за нейното понижаване.

Въпросът в момента е не как ще предотвратим климатичните промени, а как ще можем да се приспособим и да живеем с тях.

Климатичните промени са неизбежни, защото не можем да спрем индустриалното развитие на човечеството, не можем да се лишим от самолетите, презокеанските кораби, както и разработването на полезни изкопаеми за ценни метали, без които не би съществувала дори най-малката батерия за мобилните ни телефони. Всички тези дейности водят до замърсяване на околната среда и насищане на атмосферата с парникови газове.

С какво изследването на Антарктика спомага за изучаването на останалите планети, като например Марс?

Антарктида е уникален континент, който въпреки че се намира на Земята, се отличава драстично по своите географски особености от всички останали континенти на нашата планета. Там е измерена най-ниската температура от почти -90 градуса по Целзий, каквито са температурите на Марс, 90% от повърхността му е покрита с дебела ледена броня, която на места достига 4 км. Под тази ледена покривка се крият големи езера с размера на езерото Онтарио, в които би могло да се намерят непознати досега живи организми с възраст отпреди стотици хиляди години.

Изолацията на този континент, липсата на постоянно население и свирепите атмосферни условия почти през цялата година го доближават преди всичко до планетата Марс, на която се предполага, че съществува подобен климат.

Това е планетата, която би приютила остатъка от човечеството, когато неразумното използване на природните ресурси на нашата планета доведе до необходимостта да оцеляваме другаде в Космоса.

Кой е най-важният ресурс на Земята към този момент?

Настоящият все още изключително важен ресурс са природните горива: каменни въглища, нефт и газ.

Съвсем скоро добивът на каменни въглища ще бъде сведен до минимум, но дълго време няма да можем да се лишим от използването на изкопаемите въглеводороди. Те са горивото за самолетите, корабите и автомобилите. Преминаването към използването на електрическа енергия за превозните средства ще доведе до крещящата нужда от все по-големи количества метали за електрическите батерии, като литий, кобалт, никел, алуминий, графит. Това ще наложи необходимостта от разработване на нови находища и съответно на ново замърсяване на околната среда и атмосферата.

А най-важният в България?

Моето мнение е, че най-важният природен ресурс за нашата страна е изобилието на минерални извори, чистите реки и езера, които са чудесни резервоари за питейна вода.

Какво ви кара да се връщате отново и отново на Антарктика?

Антарктида е магия, Антарктида е любов, тя те връхлита изведнъж и ако истински я обичаш, тази любов остава за цял живот. Антарктида е чистота на природата, чистота на човешките взаимоотношения и преди всичко голяма любов.

Какво предстои оттук нататък на българската база на Антарктика?

Българската база в Антарктида има вече 30-годишна история и от две малки бараки, които с мъка приютяваха 5-6 души, в момента представлява селище с няколко къщи, където могат да живеят 25 души, има лекарски кабинет, православен параклис, клон на български пощи 1090 и притежава всички атрибути на скромно населено място в България.

През настоящата 28-ма Българска антарктическа експедиция предстои започване на строителство на нова модерна научна лаборатория, която е включена в пътната карта за научна инфраструктура, финансирана от Министерството на образованието и науката. Ще започне строежът на нова пречиствателна инсталация по проект, финансиран от Министерството на околната среда и водите.

Разбира се, през настоящата експедиция основна цел ще бъдат научните изследвания в областта на природните, биологичните и хуманитарните науки.