Успелите споделят

Проф. Красимир Манев е Президент на Международната олимпиада по информатика (IOI). Той е български математик и преподавател във Факултета по математика и информатика към Софийски университет и Нов български университет. Носител на множество награди в областта на математиката и информатиката и участник в редица международни и национални проекти. 

Проф. Манев е един от организаторите на Европейската младежка олимпиада по информатика в София, чийто медиен партньор са Успелите. Това е първото състезание за тази възрастова група в подобен мащаб в света, чийто домакин е София.  

Разкажете ни как протича подготовката за Европейската младежка олимпиада по информатика в София?

Подготовката всъщност е в самия си край. Беше доста напрегнато. Изключително благодарни сме на всички, които ни подпомогнаха със средства за реализацията на Олимпиадата. Също така, сериозни усилия бяха необходими за осигуряването на компютри, подготовката на подходящи задачи, както и за намирането на подходяща зала и подготовката ѝ за състезание по програмиране, настаняването и всичко останало, свързано с едноседмичния престой на състезателите в София, организацията на малкото оставащо свободно време и други задачи. Тук е мястото да отбележа, че състезaние за тази възрастова група и в такъв мащаб се прави за пръв път в света.

Екипът, който работи по програмата, не беше голям, но бе добре организиран (използвам момента да предам моите благодарности към колегите от Националната комисия за олимпиадите по информатика, Сдружението на олимпийските отбори по природни науки, Мусала Софт и Школа А&Б). Мисля, че се справихме, но доколко добре – това най-добре ще преценят участниците в Олимпиадата.

Защо домакинството на България е важно?

Първо бих искал да подчертая, че важното е да има такова състезание! За организирането му ние имаме много сериозен мотив – да обърнем внимание на институциите и обществеността, че подготовката на професионалисти в областта на информатиката и информационните технологии може да започне в ранна детска възраст. Също така целим да ги ангажираме да увеличат усилията за даване на широк достъп до обучението по програмиране на колкото може повече деца възможно по-рано. Това е световна тенденция и страните от Съвета на Европа само ще загубят, ако останат настрана от нея. Светът се нуждае от програмисти и търсенето им предстои още да нараства, включително в България.

Българската софтуерна индустрия е браншът на икономиката ни, който от години е с много добри показатели и не би било редно да внасяме програмисти от чужбина, при положение, че имаме толкова талантливи млади хора. А колкото до това дали домакинството е важно за България – ние го правим, защото го намираме за нужно и защото можем (доказали сме го многократно). Идеята се зароди преди години, но досега никой не се е осмелил да я реализира. С това, смятам доказваме, че България не е някъде в задния двор на Европа, а е достойна за уважение държава.

Какви резултати очаквате на предстоящата олимпиада?

Следя прогреса на децата в тази възраст (участниците тази година трябва да са родени след края на 2001 г.). Още в ранните години на състезанията по информатика за ученици у нас, бях сред инициаторите на отделянето на тази възрастова група от по-големите ученици. И трябва да призная, че за всичките тези години нивото на децата стана феноменално. Поискайте, след края на състезанието, опитни програмисти да решат задачите, които даваме на тези деца и те да оценят трудността им.

Очакването ми е олимпиадата да стане традиционна (вече имаме заявки за организирането ѝ през 2018 г. и 2019 г.) и да помогне да постигнем целите си – едно много по-сериозно отношение на Европейските страни и институции към обучението по информатика на ученици от ранна възраст.

Вие сте и академичен преподавател. Ваши възпитаници днес постигат завидни успехи. Какво е чувството да предаваш занаята си?

Чувството, че си успял да научиш дори един единствен човек на нещо полезно, за него и за обществото, е трудно да бъде описано. То е сложен комплекс от вълнение, гордост, съзнание за изпълнен дълг и надежда, че въпреки огромния напредък на технологиите, включително в областта на преподаването, ролята на учителя ще си остане неотменима.

Защото добрият учител не просто „предава занаята си“, той гради личности.

   
Часовете по информатика в стандартните училища са твърде малко. Какъв съвет бихте дали на децата, които са избрали тази наука за свое поприще?

Часовете по информатика в редовните училища, дори ако добавим към тях часовете по информационни технологии, са критично малко. При това трябва да си даваме ясна сметка за съществената разлика между информатиката и информационните технологии – мога да сравня съотношението на двете дисциплини със съотношението между „създаване на автомобили“ и „управление на автомобили“.

Не е възможно със 72 часа информатика в средното училище да бъдат подготвени интересуващите се от професията ученици така, че да могат безпроблемно да продължат образованието си в университетска програма в областта. От много години убеждаваме отговорните институции, че страната ни се нуждае от обучение на програмисти със средно образование и едва напоследък се правят стъпки в тази насока.

Но стартирането на такова обучение ще постави остро един болезнен проблем – липсата на достатъчно, и то добре подготвени, учители. Всеки потенциален учител по Информатика би предпочел да работи в непрекъснато нуждаещия се от програмисти софтуерен бизнес. Учителите по Информатика трябва да получават възнаграждение, сравнимо с това на опитните програмисти. Затова за децата, които чувстват влечение към професията остава, засега, единствена възможност – обучение в някоя от извънкласните форми и участие в олимпиадите по информатика.

А какво бихте казали на родителите, които се тревожат, че малките хора прекарват твърде много време пред мониторите?

Не е важно количеството на времето, което детето прекарва  пред мониторите, а какво прави то през това време. За родителите, които са близо до софтуерния бизнес и преподаването на Информатика, не е никакъв проблем да разберат  дали детето се забавлява пред монитора или се труди. Както и да дозират правилно времето за забавление и труд, предназначен за овладяване на умението да управляваш работата на компютъра.

За родителите, които са далеч от нашите дела, обаче, да установят точното състояние на нещата може да е проблем. Нерядко се случва родители да не могат да различат безсмисления престой на детето в различни форми на социални контакти в мрежата (някои не съвсем безопасни за детската психика) и да бъркат пристрастеността му към занимания без стойност с владеенето на знанията и уменията за работа с компютър. Такива родители бих посъветвал да контролират по-активно престоя на детето пред монитора,  да се консултират със специалисти и ако не могат да ограничат страстта на детето към компютъра, поне да я насочат в полезна посока.

Кой е най-ценният съвет, който сте получили на тяхната възраст и помните и до днес?

Това, което майка ми е успяла да ми внуши в детска възраст и да ми е водещо и до днес е:

Само постигнатото с труд може да носи истинско удоволствие.

За съжаление, в наши дни, все по-често наблюдавам млади хора, а и не толкова млади, които яростно се стремят към успех – финасов, социален – без да се трудят. А още по-страшно е че им се позволява да го правят. Това е може би е основната причина за редица проблеми в живота ни.    

За финал, от името на всички инициатори – проф. Красимир Манев, Бисерка Йовчева, Алексей Христов и Елена Маринова, благодаря на:

Патроните на eJOI – Президентът на Република България Румен Радев, Тибор Наврачич, еврокомисар по образованието, културата, младежта и спорта и Мария Габриел, еврокомисар по цифровата икономика и общество; домакините на eJOI: Министерство на образованието и науката, Община София, София Тех Парк, Софийски Университет „Св. Климент Охридски“; подкрепящите eJOI български евродепутати; златните спонсори – Abrites Automotive Solutions, Telelink и Фондация „Америка за България“; сребърните спонсори – SAP, Telerik Academy, Chaos Group, Milara International и Фондация „Георги Чиликов“; бронзовите спонсори – Ciela Norma, Devin, Fibank, HyperScience, Predistic, Programista;, ScaleFocus, Sirma Group, Ubisoft, VMWare и Walltopia.

Партньорите на eJOI – Софийска математическа гимназия, Национална природо-математическа гимназия, Съюз на математиците в България, Община Пловдив, Министерство на икономиката на Република България, Факултета по математика и информатика на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Американски университет в България, Нов български университет, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). 

Дигитална национална коалиция, CodeIT, eSkills For Future, Cisco, Solytron, HP, Telus, Музейко, Mentalist, Асоциация 365, Samsonite Business, ATG, Doma, Roobar, Bulgarian Careers Fair; индивидуалните и корпоративни дарители -  Experian, Leanplum, Милен Манев, Явор Коларов, Светлин Наков, Валентин Михов и анонимните ни дарители; медийните партньори на eJOI – Българско национално радио, bTV, Труд, 24 часа, Успелите, Leadership.bg, Obekti.bg, Kafene.bg, Шуменска заря, Стрела БГ.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.