Работа в България. Какво да правя след университета?
Какво е да си висшист и да работиш едновременно? Как да си проправиш път по йерархичната стълбичка в България?
Често срещано мнение е, че в България положението за завършилите тук висшисти, тяхното желание за започване на мечтаната работа и последващо развитие, е непосилна задача.
Всички разказват истории как техни приятели са учили в чужбина и са започнали работа по специалността си в голяма фирма с добро заплащане и как се развиват и издигат там.
А положението у нас е, масово завършили студенти, захващащи се със сезонна работа като бармани, сервитьори и продавач-консултанти. Длъжности, които не изискват квалифициран труд. Ако ги питате защо е така, отговорът почти винаги е един и същ - няма работа за нас по нашата специалност, изискват опит и не ни наемат без такъв. Или моето любимо - "навсякъде наемат само с връзки“.
Изводът? В Западна Европа, Великобритания или САЩ вземат студенти на работа, които започват от нулата и не след дълго се реализират успешно. Там обаче академичните резултати са от значение и това е нормално, защото се учи здраво. За българския работодател е важен опитът, защото обучението в повечето български университети не може дори да се сравнява с това в чужбина.
ВИЖТЕ ОЩЕ: 18 бизнес идеи, с които да започнете собствен бизнес
Друг аспект е, че в България имаме задължителни „стажове“ в учебната програма, които трябва да се осъществят след третата година и преди четвъртата. Защо „стажове“ е в кавички? Защото са с продължителност от 40 дни и най-често студентите не ги изкарват, а просто си намират фиктивна бележка и я представят пред университета.
След като стигнахме до изводите, че в България не се учи много и не се набляга на практиката в университета, какво може да направим, за да ни сметнат за поне приемливи кандидати за позиции, които са желани от нас?
Ето няколко решения:
1. Започнете със стаж
Потърсете си работа като стажант в някоя компания, която по ваша преценка е най-подходяща за личното ви развитие. Хубаво е да стане първата ви година като студент или в началото на втората. Заплащането (както и липсата на такова) не е фактор. Време за университета ще има, не се притеснявайте. Когато само трупате опит без заплащане, работодателите винаги се съобразяват с времето, което трябва да прекарвате в университета (ако изобщо се налага да посещавате лекциите си).2. Не работете вечно за чест и слава
Разбира се, не може да работите вечно за чест и слава. Споразумейте се за някакво възнаграждение след определен период от време от първия ви ден на работа. Важно е да го изговорите преди да започнете - пазете се от експлоатация на труда ви. По-добре е да работиш за без пари сега и да натрупаш опит, отколкото да работиш като сервитьорка или барман и да се чудиш след 2-3 години какво да напишеш в CV-то, с което искаш да кандидатстваш като маркетолог, финансист, социолог, медик, юрист, счетоводител и още много други.Препоръка от мен: научете се в свободното си време да работите със софтуера, който е необходим в сферата, в която искате да работите.
3. Проактивността е ключът
Знаете ли за платформи като Coursera - място, където има безплатни онлайн курсове на най-различни теми. Ако все още не сте чували, радвам се, че вече ги научихте. Изкарвайте поне един курс на година, това ще прибави нови способности, които да добавите към вашата автобиография.
4. Грабнете възможността
Кандидатствайте за ниски (нулеви) позиции в желаната от вас сфера и ако птиченцето ви кацне на рамото, не го изпускайте. Работете повече, отколкото трябва, повече от всички останали! Това може и да окаже известно влияние на социалните ви контакти в студентските години, но ще ви даде страхотен ритник нагоре в изграждането на едно по-добро бъдеще за себе си.Така направих и аз, имах късмета да започна работа в чуждестранна компания на нулева позиция. В началото нямах постъпления по банковата си сметка, но това не ми пречеше да продължавам да натискам и да работя все повече и повече... по 8, 12, 16, дори и 20 часа на ден (не съм бил задължен, просто го исках). Да, нямах време да посещавам лекциите си всеки ден (ще бъда честен, почти не ги посещавах), но знаех, че искам да се развивам във въпросната сфера и че само университетът не може да ми даде развитието, което аз исках.
Какво се случи после? След две години стигнах до там, докъдето не си и бях представял, че мога да се издигна.
5. Не забравяй, че ти си най-добрият
Нещо, което ми казват много често е: "Дори да започна работа по специалността си, няма как да се издигна, по-високите позиции ги получават братовчедът на шефа, младежът с финансово обезпечени родители или хората с 30-годишен опит". Направете ми услуга – премахнете тази паразитна мисъл от главата си. Ще ви кажа едно:Когато работите достатъчно здраво и достатъчно кадърно, никой няма да ви откаже това, което заслужавате.
Дори работодателят ви да не ви забележи, ще има такъв, който да ви даде това, което искате - бъдете сигурни!
ВИЖТЕ ОЩЕ: Лидерството – вроден талант или придобито качество?
Ivo Iliev
2016-01-16 05:15:25 ReplyПичове,
помислете за по-добра форма за комуникация от тази която попълвам в момента! i.e. колкото по-лесно хората могат да коментират толкова по-добре за вас - повече organic traffic, better pagerank, blabla..
Относно статията, много интересни неща има. Само една неточност и дори обратното: 'Изводът?! В чужбина вземат студенти на работа, които започват от 0-та, там академичните резултати са от значение и това е нормално, там се учи много. За българския работодател е важен опитът, но ученето, докато си в български университет не може дори да се сравнява с ученето в чужбина.'
Успех!
Иво
Венелин Добрев
2016-01-16 10:03:23Благодарим за обратната връзка. :)